„Мила моя мамо“ звучи от чанове в Морската градина

Михаела Стефанова е от Панагюрище. Четири поколение в нейния род изработват чанове. Младото нежно момиче учи в момента занаята, а за това е необходимо много време. Тези дни тя представя измайстореното в панаира на занаятите във варненската морска градина. Пред Габриела Гаврилова чановете запяха

От едно до двадесет и едно – всеки може да си закачи, колкото му харесват.

А за истинската музика колко са нужни?

Десет са достатъчни.

Кой е най-малкия?

Ето този – номер едно. Всеки следващ има по-плътен тон. Колкото е по-голям, толкова е по-басов.

О колко време се занимавате с производство на чанове?

Занаятът е в семейството ни от прадядо ми. Баща ми вече е трето поколение, което ме прави мен четвърто.

Самата вие правите ли?

Аз помагам. Уча се. Това е занаят, който се учи с години. Не става за един ден.

Специално образование необходимо ли е?

Не. Иска се желание и много упорит труд.

Кое е най-трудно да се направи – звънчето или..

Да. Иска се много голямо търпение, защото е пипкава работа. Иска се и умение, защото този материал се топи на 830 градуса, тоест огнището вдига 1000 и повече градуса

Това какъв материал е?

Това е пиринч-сплав от мед, цинк и калай. Трудна работа си е.

Ръчно се прави?

Всичко. Преди това се формират в глинена пръст едно по едно всяко. После вече се налива метала и се оформят всичките. Излизат с едни големи дръжки всички, леяци се наричат, те трябва да се отсекат. После се минават на струг, на телена четка, после се поповит. Трябва да се направят и езици, да се вържат.

Вие сте млада дама – има ли следи по ръчете ви от тези фини стружки?

В момента вече не, защото съм тук от двадесат дена.

На колко години направихте първия чан?

О, чанове още не съм правила. Само камбанки засега. То се почва от малкото. Ей това го наричаме рибарче-закачат ги на тетивата на рибата и като се хване да кълве да дрънка. 

По-големите за какво са?

Някои ги слагат на яренца. От вътрешността на страната имаме много клиенти, които си ги взимат точно за животни, а не само да им се радват.

Имате ли своя колекция от чанове?

Колекция не, ние достатъчно ги слушаме в работилницата и по панаирите. Но все пак си имам любим, закачен е у дома, сигурно е вече 20-сет годишен.

Какво харесват във Варна, вие сте от Панагюрище?

Тук камбанките повече вървят. Ето тази камбанка се харесва, защото е корабна. Вземат я за склянка.  Чужденците се радват повече на чановете – те в повечето държави нямат такова нещо. Разпитват за какво са. Харесва им, че могат да свирят на тях

А вие свирите ли?

Малко. Аз съм на „мила моя, мамо“

С какъв инструмент се свири?

С ръце, но в момента ще ползвам дървена пръчица, защото е по лесно.  Аз съм счетоводител, нямам музикално образование

От такава точна наука към изкуство и занаяти?

Може би просто ми е в кръвта.

Някой друг в рода продължава ли този занаят?

Баща ми и имам по-малък брат. Да се надяваме, че ще се запали.

След като растете в такава среда, успяхте ли да разберете от къде идва магията на чановете?

Най-вече от желанието. Едно нещо  не го ли правиш със желание, то просто не се получава.