Данните показват, че живеем, засега, без конфликт, но напрежение и неприемане един към друг има и то в много голяма степен.

Проблемът със справедливостта и реципрочността ѝ излиза на преден план от публикациите след поредицата инциденти с участие на двата етноса, коментира още тя. И двата етноса се чувстват жертва на различно отношение.

Има какво да се направи, но трябва да бъде направено своевременно, а не да бъде интервенция. Трябва да бъде превенция. Докарали сме го до там, че в момента сме на фазата на необходимост от бързи действия, за да не плачем после от някакво по-тежко събитие, когато ще трябва да ползват крути интервенционни мерки.

Образованието е бавно действие. Много дългосрочна инвестиция, но си струва абсолютно. Магистралата на знанието е много смислено нещо. Но ние трябва да знаем и какво учат тези хора, защото наистина има роми, които не желаят да учат. Въпросът е тези, които не желаят да учат, в каква посока можем да ги насочим. Интеграционната политика не е: „Дайте да измислим средство и те да станат като нас“.

По време на изследването множество роми са декларирали желание да работят, но и че системата ги изключва, отбеляза Христова. Малцината български работодатели, които са наели роми и са имали положителни впечатления от работата им, са изразили задоволство от вложените старания.

Лошият икономически статус и нива на образование, както и усещането за несправедливост и сред двата етноса са условие за конфликти и сблъсъци, които у нас не се случват, обясни Христова и изтъкна, че това е породило огромен интерес сред швейцарските учени. Тя окачестви като тушене на пожар и спешните мерки, довели до прекратяването на протеста в Асеновград, но подчерта, че засилено полицейско присъствие в гетата би имало успокояващ ефект и за двата етноса.