В програма "Точно днес" на Радио Пловдив гост е художникът Анастас Константинов, който открива изложба в софийската галерия ЛИК.
Последните изяви на Анастас са свързани с участия на международната артсцена, като част от успешния пет-годиншен проект за представяне на творчеството му в престижни артпанаири, като Select Fair 2012 в Art Basel Miami Beach’ (САЩ), Select Fair New York City 2014 и др.
Творбите на Анастас участват и в кураторски проекти на един от големите имена на френската критика Кристиан Ноорберген.
Един от големите изследователи и познавачи на българското изкуство проф.д-р Аксиния Джурова по повод на творбите на Анастас отбелязва, че картините му „провокативни като послание, прехвърлят мост между библейски притчи и съвременния, изпълнен с опасности и драматизъм свят, чрез типична за него екстазна интуиция към митологичното, към това, което ежедневно губим и без което, все още за щастие, не можем. Тези характерни за художника пластични аналогии са пресъздадени с необикновена фантазна измислица, която съществува само в детското въображение и лудостта на зрелия творец.”
Наистина българската публика ще бъде изненадана от изкуството на Анастас, за който можем да кажем, че винаги провокира със своите изяви.
Изкуствоведът д-р Райна Дамяни за изложбата на Анастас:
„Имаш четки, имаш боя, нарисувай си Рая и влез в него“
Никос Казандзакис
Тази екзистенциална мисъл на Казандзакис като че ли е написана за художника, роден в България, творящ по целия свят и изучаващ материята и духа – Анастас Константинов.
Залезът наближава и омекотява режещия срещу погледа хоризонт. Часът на ниското слънце. Казандзакис и Константинов са седнали на маса срещу морето и отпиват следобедното си узо. Мълчат и наблюдават октоподите в прозрачните чинии, от време на време се сещат за някоя от русалките, с които вече имат спомени от предишни подводни животи. Вечерта постепенно се настанява около тях и те започват да спорят за древните гърци, траки, за безсмислието на изкуството и за неговия смисъл, за извънземните, за войните и любовите, за Бог и безверниците, за търговците в храма, за края на света и раждането на нова цивилизация. Но тази цивилизация като че ли Анастас вече я познава, състояние което Спилбърг би назовал като „завръщане в бъдещето.“ Без да подозират Анастас и Никос, Майлс Дейвис ги подслушва от къщата, в която се събужда, защото не е спал две денонощия в размисли за новия си джаз албум, чиято обложка ще е рисунка от Анастас, а текста написан от Никос. Те, тримата са страхотен екип за проект, ето това е идеята ми за новия ми кураторски проект, но те въобще не предполагат. Ще кажете, ама….те познават ли се? Разбира се. Как не ви е хрумвало? И тримата изследват свръх динамиката, както и паузите в изкуството.
Предимно облачно
Разкъсана облачност
