Кирил Георгиев: Вкусът на ръчно изработената паста e неповторим

Кирил и Мария са заедно в живота от няколко години. Една хубава коледна утрин Кирил получил за подарък от приятелката си машинка за приготвяне на домашна паста. По него време той работел като готвач във варненско заведение. Запалил се по домашната паста и започнал да овладява сам тънкостите на този така непривичен за България занаят. И така започнала тази история, която продължава и до днес и вече дори можем да говорим за обособяващ се бизнес модел.

Що е то ръчно правена паста и какво провокира една млада варненска двойка да се захване с този такава нетипичен занаят за нашите географски ширини?

Мария Панайотова /М.П./ Нашият проект започна като на игра в домашни условия.

Вие сте започнали да правите паста у дома си?

Самоуки сме, като експеримент с цел да се храним малко по-здравословно. Същевременно, това се оказа че е сполучлив проекта, хората харесаха пастата. Започнахме да я разпространяваме сред приятели...

Кирил иска да допълни нещо?

Кирил Георгиев /К.Г./ Правенето на паста започна с един подарък. Мария ми подари за Коледа ръчна машинка за производство на паста. След като ни хареса - на нас, и на приятелите ни, започнахме да ходим на фермерските пазари във Варна. Открихме много готини клиенти. Открихме възможности за развитие.

Какво включва вашата паста? Какво имаше в първата паста която направихте?

К. Г. Първата ни паста се сещам, че включваше брашно от лимец. Просто си я сварихме и си я хапнахме, с някакъв доматен сос. Беше невероятно.

Правите паста от няколко неща? Виждам някакви зеленчуци – може би моркови?

К.Г. В Италия брашното е известно под името семолина /грис или брашно от твърда пшеница, която тук е малко позната – бел.ДН/ или семола – вече го има в България. Ние правим експерименти с добавяне на зеленчуци вътре и с тези добавки цвета на самата паста се променя. Вкусът не толкова, но има лека нотка, която се усеща. Но пък има чудесна визия, особено когато е сервирана в различни цветове.

Правите в момента около 10 вида паста. Как стигнахте до тях?

М.П. Малко по малко и пожелание на клиентите се наложи да експериментираме и да увеличаваме видовете паста. Самите клиенти искаха от нас по-голямо разнообразие. А и с цел да се развиваме и да бъдем и също по- актуални.

Лесно ли се прави паста?

Вече е по-лесно. В началото имахме трудности - все пак пастата е ръчно приготвена. Самото брашно се замесва на ръка, точи се на ръка, реже се на ръка. Свикнали сме.

Колко време ви отнема приготвянето на пастата, която продавате за ден?

По-малко от два до три часа. В нашето заведение предлагаме на клиентите си прясна паста.

Което означава, че е току що направена...

Да. Когато е прясна, тя буквално се вари от 15 до 30 секунди. Самият вкус на тази прясна паста е съвсем различен от другите пасти...

Които можем да си купим от магазина?

Да, разбира се.

Имате ли любим вкус? И двамата? Или все още не може да решите кои от всички видове паста харесвате?

К.Г. Аз съм пристрастен към лимецовата. В самото начало, пастата от лимец беше по-скоро с изчанчен вкус, но с всяка порция лимец, този вкус ми става все по любим.

М.П. Като цяло, клиентите се разделят на две групи. Едните, които с хранят по-здравословно са фенове на лимеца. Другите са тези, които обичат традиционната паста - тази от твърда пшеница.

К.Г. Зърното от лимеца е по-чувствително. Лимецът има по-малко глутен, за разлика от зърното на твърдата пшеница и това предполага по-голямо начупване. Докато пастата от семолина, заради по-високото количество глутен, е по-еластична. Затова доста хора предпочитат нея.

Били ли сте в Италия, след като сте започнали да правите паста у дома си?

Ходил съм там само на почивка, но преди много години. Не съм ходил на паста курс.

Има ли италианци, които да са опитвали вашата паста?

Да, споделят, че е невероятно вкусна.

Можете ли да кажете за колко време стигнахте от домашната паста до зареждането на магазини?

К.Г. Идеята беше моя – да работя за себе си. Започнахме с предлагането на паста на фермерските пазари във Варна. Можехме да останем и само там, но искахме да се развиваме.

Искаме да допринесем за Варна някакви нови неща, защото Варна в последните пет години се развива много. Това ме радва, защото означава повече работа, повече клиенти, разбира се.

Успешен бизнес ли е производството на паста?

Твърде рано е да се каже. Задайте ми този въпрос след 10 години.

Вие сте около две години на пазара. Какво сочат до момента разчетите ви?

Радваме се, че все още сме на фермерския пазар. Спечелихме доста клиенти, доста приятели.

Какви ще са следващите видове паста, които планирате?

Започваме да правим кори за лазаня. Правим равиоли и обмисляме да пуснем канелони.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: