Фотографията през очите на един пожарникар

17 пейзажа и 7 портрета включва първата самостоятелна фотоизложба на Емил Калинов. Падащи звезди, пролетни потоци, снежни била и още нещо,... ще откриете в многоцветния пъзел от природни красоти, с които Калинов очарова. В портретите си Емил търси различното, интересното, характерното в човешкото излъчване.

Експозицията, озаглавена "Природата и хората през погледа на Емил Калинов”, е подредена във фотографски център „Sea Blue” във Варна и може да бъде видяна до края на месец март.

Варненецът от 4 години се занимава с фотография. Повече подробности за неговата страст, може да научите от интервюто с него.

-  Какво е за Вас фотографията?

-  Фотографията е една магия, бих казал даже, че пейзажната фотография е една самодисциплина, защото в планината трябва рано да станеш и да отидеш в определения час до дестинацията, за да снимаш, това което трябва, в определеното време.

-  Какво включва първата Ви самостоятелна изложба, озаглавена „Природата и хората през погледа на Емил Калинов”?

-  Изложбата включва пейзажи от различни места - от Стара планина основно, около връх Ботев. Имам фотоси и от чужбина, връх Матерхорн, италианските Алпи, водопади около Велико Търново, Райското пръскало. Включих предимно женски портрети, като повечето от тях са направени по време на уъркшопове.

-  Кога направихте първата снимка, която Ви подсказа, че трябва да се занимавате с фотография?

-  Първите ми стъпки бяха в център „Sea Blue”, под ръководството на Радостина Вълчанова. След като изкарах първоначалния курс, тогава разбрах как се снима. Започнах да снимам професионално, а не любителски. Не помня точно първата си снимка, но помня, че след този курс започнах да правя по-стойностни снимки.

-  Как решихте да направите крачката към самостоятелна изложба?

-  Понасъбрах доста снимки, показах ги на Радостина Вълчанова и тя се впечатли. Каза, че съм задобрял и по нейно предложение направих първата изложба.

-  Кой е Емил Калинов? Какъв сте по професия?

-  Фотографията заема голяма част от живота ми вече, но по принцип работя като пожарникар в Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Варна.

-  Как гледат колегите Ви на вашето хоби, което вече е прераснало в професия?

-  Гледат положително. Колегите ми са планинари и с някои от тях ходя из планините. Слагал съм снимки из коридорите на пожарната, радват им се. Аз отразявам събитията и по пожароприложен спорт, който се провежда всяка година. Имам много екшън снимки, но не са подходящи за тази изложба.

-  Споменахте, че обичате да снимате пейзажи. Кое е по-трудно - да се снимат портрети или пейзажи, или може би зависи от хората, които ви позират?

-  Разбира се, че зависи от хората. Няма лесни неща. Когато фотографът знае какво прави, му е лесно. Няма как да ги степенувам, всяко си има специфика.

-  Много фотографи се появиха напоследък. Всеки, който има повече възможности и вложи солидна сума за модерна техника, се пише фотограф. Какво е мнението Ви?

-  Те и по-скъпитетелефони снимат хубаво... (смее се). Техниката не е толкова важна, колкото уменията и знанията, които трябва първо да придобиеш. С две думи трябва да знаеш какво правиш. Важен е човекът зад фотоапарата, а не самата техника.

-  Какво е виждането Ви към света, хората, природата, изкуството и снимането?

-  Светът през моите очи е красив! Аз затова съм станал фотограф, за да покажа на хората това, което те не виждат. През обектива аз го виждам по друг начин. Светът е хубав!