Все повече хора се превръщат в андроиди, споделя млад творец

Изкуството като бягство от реалността обединява две млади варненки, които подреждат обща изложба тази вечер в Хале 3 във Варна-  шаржове върху тениски показва Десислава Дочева, Неделина  Маджарова е избрала графики на андроиди. И двете не се занимават професионално с рисуване, но отделят на хобито си часове наред, предимно през нощта.

Откриването е в 20 часа , а на събитието ще свири и нова варненска група. Присъстващите ще може  да подкрепят и една благотворителна кауза – събират се пари за момиче, което се нуждае от лечение.

С Десислава Дочева и Неделина Маджарова разговаря  Габриела Гаврилова.

 Изложбата ни събра, ние не се познавахме преди нея, но имахме общи приятели. Така че всяка от нас показва какво виждаме през своя прозорец в лудницата.

Десислава, какво показваш?

При мен са малко по-различни нещата. Показвам шаржове на артисти, анимационни герои. Предимно тениски са . Доста пъстро и обемно е, създавам 3Д ефекти.

Как се постига този ефект?

Предимно текстилна  боя, четка и си има техника. Боята престоява, запечатва, устойчиви са на пране. Съвсем скоро започнах да го правя, но много ми харесва.

С какво Ви провокира?

Сложността. Много интересно се получава. Аз досега съм рисувала върху платно, върху хартия, но това е много различно и много ми допада. Искам да направя една моя творба да не е на стената, а да е навън.Така създавам дух на дрехата.

Ти самата носиш ли такива тениски?

Аз нямам, не съм си направила. Нали имаше една такава приказка за обущаря, който ходи бос.

Разбрахме, че имаш малко дете. За него успя ли да направиш?

Да, успях да направя една такава тениска. Но го правя предимно за приятели и познати, които проявяват интерес и това ми харесва. Всеки един следващ проект става все по-добър.

Това като нов бизнес ли е?

Бихме желали, аз искам хобито ми да се превърне в професия, но в България е малко трудно. Но важното е, че ми доставя удоволствие. Радвам близки и познати и се запознавам с много хора. Нещата се случват и се надявам и в бъдеще  хобито да се превърне в бизнес.

Неделина, при теб графиката бизнес ли е?

На този етап графиката при мен е по-скоро изразяване. За бизнес съм заложила  на дигиталното изкуство, но там има още какво да уча, за да се превърне в бизнес. Графиката е нещо, до което достигнах по вътрешен повод. Аз също съм експериментирала с много повърхности, техники ,материали, за да  открия, че тук нещата ми се получават най-добре и най-добре се чувствам с крайния резултат.

Какво може да видим в тази изложба?

Скиците са събирани от много време. Може да видите по-скоро образи, които не са на известни  личности, а мои пориви.

Реални хора ли рисуваш?

Не. Част от тях дори не са хора. Това е най-директния ми поглед към вътрешния ми свят, към фантазията ми. Има андроиди.

Каква е причината един млад човек да рисува андроиди?

Все повече и повече забелязваме, че се държим като андроиди, въпреки че не сме такива. Голямата част от нас се  програмират така, че не излизат  в ежедневието извън зададените кодове. Така че това, което ме е провокирало, е да видя обратната страна –как  едни роботизирани същества може да се държат като хора.

Неделина, с какво се занимаваш извън рисуването?

Работя с много хора в областта на обслужването.

Тогава изкуството бягство ли е от общуването с хората?

По-скоро изразяване на положителния аспект  от общуването с хората, тъй като самия аспект  на работата ми налага превръщането на негативното в позитивно.Това ми помага да се фокусирам  върху положителната емоция.

След толкова много работа с хора – какъв процент от нас сме се превърнали в полуроботи?

Смея да кажа, че в България са по-малко, тъй като общувам с повече хора в Англия. Там нещата са малко по-различни. Голяма  част от хората в България, с които аз общувам, все още не са преминали на оперативна система, така да го кажем. Все още работят с главите си.

Кое най-много ни прави хора?

Точно този поглед към вътрешния свят на всички. Всеки от нас има  различен поглед към „Лудницата” и прозорец към нея , споделянето на гледката от тези прозорци ни връща към това, което е важно.

Като усетя аромата от боята, от четката- пренасям се в друг свят. При мен е бягство от реалността. Опитвала съм различни неща, но винаги се стремя  да забавлявам хората, да създавам положителни енергия .

Майчинството присъства ли в този свят на изкуство?
Да, при мен има много майки, които измислят различни сюжети. Провокират ме.

Майките за какво мечтаят?
Добро бъдеще за децата си, това е.

Вие виждате ли го тук, освен в света на изкуството?

В реалността- трудно е. Аз съм от тези хора, които не искат да заминават навън. Трудно е, но вярвам, че ще се случат нещата,  не знам дали при нас това ще стане, но вярвам, че децата ни ще живеят в едно по-добро бъдеще.

Неделина, ти си по-малка. Къде се виждаш като реализация?

Аз не мога да си сложа граници за това дали ще остана в държавата, защото съм импулсивен човек и не подбирам поривите  към новите възможности. В момента съм на такъв етап, че новите неща ме привличат и имам желание да направя новата крачка, така че ако изкуството е повод да я направя, тогава ще бъда още по-мотивирана да се случи.

Пожеланието на две млади жени, които гледат през прозореца на изкуството? Десислава.

Както рисувам пъстри неща, така нека светът да бъде пъстър.

Изложбата е тази вечер, така че който не вижда красотата около себе си, да посети Хале 3 във Варна. Неделина, твоето пожелание?

Да не се превръщаме в андроиди!

Да.

Точно.