Английският математик Абрахам де Моавър открил на преклонна възраст, че продължителността на съня му всяка нощ расте с по 15 минути. Съставил аритметична прогресия и така изчислил точната дата, когато тя би достигнала 24 часа. Оказало се, че това е 27 ноември 1754 година. Точно на този ден той починал. Нищо чудно наистина да е било така – математиците по нещо приличат на магьосници.
Но може ли тяхната магия да убеди всички, които я недолюбват, че е красива, забавна и не толкова страшна? Прави ли са тези, които твърдят, че си е самодостатъчна? Възможно ли е да бъде харесвана без нейните теореми и формули, както харесваме музиката, без да познаваме нотите? Кога във Вселената тържествува симетрията и кога – асиметрията? Има ли нещо общо с царицата на науките фактът, че толкова трудно в природата се намира детелина с четири листа и случайна ли е формата на дъгата след дъжд? Каква е причината за шестоъгълните килийки на пчелните пити и фасетъчните очи на мухата? А за кръглите птичи гнезда? И останаха ли нерешени задачи за тази царствена наука?
Отговорите – от математика Владимир Сотиров.
• 360 градуса: зоологът Марио Лангуров – най-добрите математици в животинския свят.