Колоездачите от Франция: Посланието ни към децата е, че не е нужно да си богат, за да обикаляш света!

Колоездачите, които пътуват от Испания към Китай пристигнаха в България и се срещнаха с ученици от 3-ти и 4-ти клас от Международното френско училище „Шарл Перо”.  Испанецът Хайме Гарсия и французойката Манон Годо разказаха пред подрастващите как  изминават хиляди километри на колела и как се оцелява сред природата. Маршрутът на двамата колоездачи започва от Испания на 18 септември, миналата година, а крайната точка е Пекин, столицата на Китай, като двамата ще минат през общо 14 държави и ще изминат повече от 15 000 км. на колела за малко повече от година. Хайме и Манон идват от Румъния, като досега са посетили 8 държави и им остават Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Киргистан и Китай.

Повече може да чуете в звуковия файл:

Защо решихте да направите това пътуване?

ХГ.: Обичаме да пътуваме, аз исках да направя едно малко по-различно пътуване и да преоткрия колелото като превозно средство, което ми носи нови преживявания. До сега съм пътувал на стоп, с автобус , на мотор. , така че исках нещо по-различно и така открих, че да се пътува с колело е приятно преживяване.

МГ. : Това е едно ново предизвикателство за насда видим дали сме способни да пресечем цяла Европа и Азия само чрез колело, само с усилията на нашите крака.единствено с усилията на нашите крака, това е нашето предизвикателство.

Мисля, че това е едно тежко физическо изпитание?

МГ: Физически, тялото свиква с натоварването много бързо, Първите две седмици са малко тежки, но след това тялото свиква. Разбира се е трудно, когато изкачваме високи планински участъци, но всичко се компенсира от красотата на природата и чистия въздух.

По колко километра изминавате на ден?

МГ: Различно е,  зависи, когато времето е хубаво,през лятото изминаваме по около 100 км за един ден, но когато температурите са много ниски ние трябва да намалим карането на колело през деня, тъй като навън е много студено.

ХГ: Освен това и денят е по-кратък, стъмнява се рано.

И тогава колко са километрите, които изминавате?

ХГ: Около 70 км. Обикновено.

От къде започнахте вашето пътешествие?

МГ: Ние тръгнахме от Испания,

ХГ:  От Южна Испания от едно малко село, където живеят моите родители.

И колко държави ви остават да посетите?

МГ: Остават ни Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Киргистан и Китай, така че общо 6 държави. Но това са много по- големи страни по площ, от колкото тези, които посетихме в Европа.

ХГ: Почти на половината

Какви са вашите впечатление от Варна и България като цяло?

МГ: Ние сме от 4 дни сме в България. Варна е прекрасен град. Посетихме Морската градина, центъра на града, Катедралата. Много ни хареса. Топло ни посрещнаха в България и освен това опитахме традиционната българска кухня.

Кои ястия опитахте?

МГ: Опитахме пърленка, супа, българско сирене. Хубаво вино- мавруд

А ракия?

МГ: И ракия, да!

ХГ: Да, ракия, също!

Защо решихте да направите това пътешествие, каква е вашата цел, Свързана ли е с учениците, искате ли да им предадете нещо?

ХГ: Посланието е да покажем ,един различен начин за пътуване, че не е необходимо да си богат, за да обиколиш света. Че това приключение може да ни научи как се живее ден за ден, (как да оцеляваме сред природата). Това пътуване беше и реализиране на една наша мечта и направихме всичко възможно да го направим. Така  искаме да покажем на учениците, че когато имат мечта, те сами могат да я осъществят.

МГ: Заедно с това ние се опитваме да предадем и някои морални ценности като солидарност . Ние разказваме за нашето сътрудничество с една организация в Конго. Ние участваме в създаването на фонд за събиране на средства за образование в Африка. Ние сме част от една малка местна асоциация в Южна Испания, която работи за развитието чрез образованието, образование без граници и ние събираме средства, за да възстановим едно училище в Конго в провинция Букаву.

Да споменахте, че едно от училищата в Конго е разрушено...

МГ: Да, училището беше разрушено , в много лошо състояние и учениците не могат повече да го посещават, защото училището не е поддържано, държавата няма пари за училища в Конго, то е без покрив и е напълно неизползваемо, и децата не могат да учат. С този проект Асоциацията се опитва да изгради наново училището, което се посещава от 185 ученици. Те ще могат да се върнат в училище през следващата година.

А каква е тази Асоциация?

МГ: Това е Испанска Асоциация, което я създадена от две жени испанки, които са живяли 30 години в Африка , Камерун, и които връщайки се в Испания решават да създадат благотворителна организация, която да помага на хората там. –Основно  В Камерун и Конго.

И как вие и помагате?

МГ: Има два начина по които набираме средства- Чрез фирми, които стават наши спонсори, парите които отпускат не се дават на нас, а директно на Асоциацията. Набиране средства чрез реклама за организацията. А другият начин е събиране на пари във фонда чрез интернет чрез така нар. крауд фъндиг. Всеки, който иска да помогне може да види цялата необходима информация можете да намерите на нашият сайт или нашата фейсбук страница.

Как премина вашата среща с учениците на „Шарл Перо”?

ХГ: Беше много приятно, винаги срещите в училище са един добър опит , защото виждаме, че учениците са много заинтересовани, много любопитни и задават въпроси.

Коя държава ви впечатли най-много по време на това пътуване?

МГ: Много ни хареса Словения, и също като цяло Балканите ,много е красива тази част на света и ни хареса.

Кога ще приключите вашето пътуване?

МГ: Предвиждаме да го завършим преди следващата година, около ноември декември.

Колко време ще останете в България?

ХГ: Тук сме вече 5 дни, като общо престоя ни ще бъде 12 дни.

МГ: Посетихме Русе, след това едно малко селце до Разград, което се казва Дряновец, след това минахме през Шумен и стигнахме до Варна. Ще продължим да слизаме на юг , за да стигнем до Турция.