Две обезщетения от малко над 14 хил.лв. трябва да плати община Варна на жена и мъж, счупили крайници заради неравности по улиците, съобщиха от Варненския районен съд /ВРС/ . Исковете на потърпевшите са уважени в последните дни на миналата година. Решенията подлежат на обжалване пред окръжните магистрати.
Сега обаче се фокусираме върху зимата навън и все още позаледените тротоари, които несъмнено измъчват голямата част от варненските пешеходци.
Само за последните няколко дни няколко десетки души се потрошиха по варненските улици, повечето от които заради падане в поледици.
Възможно ли е някои от тези пострадали да си потърси правата по съдебен ред разяснява ръководителят на гражданско отделение при ВРС, съдия Пламен Атанасов:
Възможно е, но не е толкова ясно диференцирано кой е собственик /на отсечката, тротоара – бел.м./ и задължено лице, което трябва да поддържа съответната площ. Възможно е да са всякакви субекти – община, наемател, магазин, вкл. жилищни сгради. Етажната собственост е длъжна да поддържа междублоковото пространство.Как се доказва подобен иск?
С всички възможни доказателства – свидетели, медицински удостоверения. Това не е изолиран случай. В смисъл, по аналогичен начин стоят нещата и с искове за заплащане на обезщетение не само при падане, но и ухапване от куче, за лошо поддържана инфраструктура.
Сама по себе си лошата инфраструктура не е основание за иск. Трябва да са произтекли някакви вреди от тази лоша инфраструктура. Типичен пример са уврежданията на автомобили при преминаване през лошо поддържани пътни настилки.
Там всичко е въпрос на доказване. Ако се установи, че увреждането е именно в резултат на лошо поддържаната пътна настилка, искът е основателен.
Това не важи само за падане. То е като при всеки друг случай. Всеки казус е необходимо да бъде доказан. При липса на доказателства няма как да бъде установено. Няма как да се разграничи кое всъщност е истина и кое не е.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..