Ямболското село Недялско е извор на прочути певци и свирачи, родно място на трима родствено свързани изпълнители – кавалджията Драган Карапчански, певиците Желязка Бочукова и Йорданка Илиева (1922-2002), една от първите солистки на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
В семейството на Йорданка всички пеят. От малка е край сестрите си по празници, на хорото, на нивата, на седянка. „Ние бяхме бедни хора на село, но въпреки беднотията майка ми не спираше да пее. Така работата вървеше по-леко”, спомня си певицата. Бавните богато орнаментирани песни учи от майка си, а хороводните – от хорището. През 1943 г. близък родственик помага на 21-годишната певица да осъществи първите си записи във фирмите за грамофонни плочи „Орфей” (с оркестъра на Ради Ангелов) и „Микрофон” (с групата на Ахмед Бабаков). От 1946 г. след конкурс Йорданка Илиева е редовен изпълнител в концертите „на живо” пред микрофона на Радио София. „До 1951 г. изпълненията бяха на живо и трябваше да ставам рано, за да бъда в 6 часа в радиото”, казва тя. Там гласовитата тракийка среща бъдещия си съпруг – шопският гайдар Илия Димитров, музикант в Угърчинската група на Цвятко Благоев, която участва в радиоконцертите с народна музика. За първата среща с певицата разказва Илия Димитров: „Една сутрин на път за радиото в трамвая пътувахме с колегата Асен Раданов и го попитах на коя певица ще свирим. До нас едно момиче в селски дрехи се обади: „На мен ще свирите, аз съм певицата”. От тогава двамата са неразделни в живота и на сцената.
Гласът на Йорданка Илиева се разпознава от слушателите, а песните на родното Недялско стават популярни, предпочитани са в радиопрограмите. За нея музиковедът Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”. 
Най-ранният запис на Йорданка Илиева в Златния фонд е от 1954 г. на песента „Пил ми Недю” с Угърчинската група. Във фонотеката на радиото тя оставя над 70 песни в съпровод на Тракийската тройка, Странджанската група, Оркестъра за народна музика, групите на Иван Кирев и Атанас Вълчев. В телевизионната поредица „Дъщерите на Орфей” (автор Б. Геронтиев) певицата споделя: „Когато се създаде Държавният ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г., на конкурса се явиха около 400 певици, от които одобриха само девет. По-късно имаше и други певици, защото трябваше да се попълва ансамбълът, но ние сме първите девет, които започнахме. С Вълкана Стоянова бяхме утвърдени певици, солистки, станахме каки на новите млади момичета... Говоря предимно за ансамбъла, защото животът ни беше там”. 26 години до пенсионирането си Йорданка Илиева пее в сопраните на хоровия състав, участва в камерни групи, изпълнява и солови песни с оркестъра. Година по-късно в ансамбъла постъпва и нейният съпруг – Илия Димитров.
Попивал от традиционната бащина свирня в родното село Чеканчево, Елинпелинско (Западно Средногорие), 12-годишен Илия Димитров хваща гайдата, а на 16 вече свири с Угърчинската група в Радио София (1938). Неговата популярност нараства, изявите му като солист и оркестрант в ансамбъла, както и записите в радиото показват майсторско владеене на оригиналните шопски хорà и ръченици („Граовско хоро”, „Право шопско на пояс”, „Чеканска копаница” и др.). По негови мотиви Филип Кутев създава музиката към емблематичните музикално-танцови постановки на Държавния ансамбъл – „Шопска сюита”, „Събор в Софийско”, „Мъжко шопско” (хореография М. Дикова) и др. Мария Кутева казва, че той е от онези гайдарджии, които могат да се посочат като пример за подражание на традиционното ни инструментално наследство.
Голяма част от записите на Йорданка Илиева и Илия Димитров са издадени в самостоятелни и сборни грамофонни плочи. През 2006 г. излиза компакдискът „Овчари чукат кърмило” с най-популярните песни на тракийската певица. Последното им участие в предаването „Жива вода” от 2000 г. (автор Т. Пеева) се пази в Златния фонд на БНР.
Йорданка Илиева и Илия Димитров са народни изпълнители, формирани изцяло във фолклорна среда. С репертоара и таланта, които притежават те достойно представят тракийската песенна школа и шопския инструментален стил. Изявите им по радиото, работата в ансамбъла и звукозаписите пренасят това фолклорно богатство в днешната сценична практика и в музикалното обучение на съвременните изпълнители.
ИДЕНТИЧНОСТ е заглавието на албума, създаден по повод 90-годишнината на Радио Варна, чиято премиера ще бъде на 6 декември в ефира и YouTube канала на медията. Песните в новия компактдиск са поредното доказателство, че музиката има силата да свързва поколения и да изгражда нови мостове между стилове и култури. С основание може да ги наричаме и..
„Паметта е важна“ – среща след Нощта на театрите с писателката Теодора Димова Виолета Тончева за участието на Варненския драматичен театър на Фестивала в Клуж-Напока, Румъния „Нощно кино“ в петък с филми по Йордан Радичков Изложба „Морето“ в ХГ – Добрич Годишна изложба „Изобилие“ във варненската галерия „Арт Маркони“ Започва ремонт..
„Аз не пия кафе за да се събудя, аз се събуждам за да пия кафе“, беше написал някой, който явно обича както кафето, така и да сърфира из социалните мрежи рано сутрин. Иван Барбов, Емилия Николова канят всички, които искат да сърфират на вълните на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Както се казва, можете да ни слушате за да..
Кръводарителска акция по случай 90 години Радио Варна! Да празнуваме живота с всяка дарена капка кръв! Да помогнем на поне 90 души! Ако се чувстваш здрав и си на възраст между 18 и 65 години, ако можеш да отделиш 30 минути и искаш да дариш кръв, ела на 4 декември (сряда), от 12 до 16 ч., пред сградата на Радио Варна в мобилен пункт..
Репортаж от заседанието на постоянната комисия по "Финанси и бюджет" към Варненския Общински съвет; Асоциация „Прозрачност без граници“ представи „Индекс на местната система за почтеност 2024 – съществува ли нова енергия за добро управление в общините?“ - репортаж; Вчера служебният кабинет одобри предложения за промени в Закона за..
В село Горичане, община Шабла се проведе обществено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждането на ветроенергиен парк със седем 125-метрови ветрогенератора. Таксиметровите шофьори протестират със залепени стикери на автомобилите си "Не на рекета на застрахователите" и "Стига геноцид срещу..
Разкъсана облачност
