Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Живял навремето един стар билкар, който имал много ученици. Веднъж той ги завел в планината и им заръчал да потърсят там трева, която не става за лек, а когато я намерят, да се върнат и му я донесат. Когато към края на деня се прибрали, всички носели по няколко растения. Само един от тях не се върнал същата вечер. Появил се чак след три дни - с празни ръце. Бил много уморен. И удивен. „Прощавай, учителю - прошепнал той, - търсих, търсих, но не успях да намеря нито една тревица, която да не лекува никаква болест.“ Зарадваният учител широко се усмихнал и отвърнал: „Няма защо да се извиняваш, момче, само ти успя да издържиш изпита.“ Така гласи една старинна легенда от времената, когато хората са вярвали повече в легендарното вълшебство на билките, отколкото в прогреса на чудодейната химикофармакология. Дали именно затова, загубвайки както връзката си с природата, така и своят усет за тяхното целебно вълшебство, не стигнахме дотам, че успяваме да открием някои от тях единствено в Червените книги на застрашените и изчезващи видове? Ще успеем ли да ги спасим в научните лаборатории, като култивираме в естествени условия с помощта на съвременните биотехнологии заплашената богата лечебна флора у нас? Всъщност - наясно ли сме въобще в последна сметка в какво екологично състояние се намира тя? Размислите на доц. Марина Станилова и доц. Антонина Виткова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН обнадеждават.
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла
