Съдебната реформа на висока скорост, с нов министър и нови правила. Какви ще са новите искания на протестиращи съдии, адвокати и юристи, имаме ли ясна подкрепа към кабинета Борисов 2, след Радан Кънев и ДСБ в опозиция?
Политологът Даниел Смилов с коментар в "Точно днес". Той подчерта, че случващото се в съдебната система е показателно за това какво са изработили българските законодатели в пленарна зала.
По негова оценка някои от промените в основния закон са добри за съдебната система. На първо място това е разделянето на два панела, също и избирането на парламентарната квота с 2/3 , както и явното гласуване са от добрите стъпки напред.
Сериозната стъпка обаче назад е в панела, който би трябвало да наблюдава прокуратурата и да упражнява надзор над нея, всъщност е изцяло подчинен на самата прокуратура, и на Главния прокурор, каза още Даниел Смилов.
Ситуацията е доста парадоксална. От една страна като бройки нямаме дестабилизация на управленското мнозинство, напротив, като че ли повече партии са заявили желание да го подкрепят по един или по друг повод. Излизането на ДСБ в опозиция в този смисъл не застрашава мнозинството на механично, на математическо мнозинство в парламента. Но от друга страна пък не е ясно каква ще бъде програмата, какъв ще бъде дневният ред на това мнозинство. От тази гледна точка излизането на ДСБ в опозиция е важно, защото то сигнализира трудности или по-скоро невъзможност на това математическо мнозинство да преследва последователно някакви неясни реформи. И от тази гледна точка случващото се в съдебната система е показателно. За да оставят впечатление, че все пак са свършили нещо в съдебната реформа, управляващите започнаха да я мерят на грамаж – те казаха „80 % минаха, 20 % не минаха”, но при промяната на такива сложни обществени и политически отношения този подход на изчисляване в проценти е лош, защото все пак една реформа има някаква вътрешна взаимосвързаност, някаква вътрешна логика и когато тя се наруши, фактът, че 80 % са минали, може изобщо да не е достатъчен.
Като човек, свързан с правото, ви моля да коментирате последното гласуване беше ли достатъчно, какво точно, сега да обясним, не приемат съдиите, протестиращите адвокати, юристите, изобщо хората от "Правосъдие за всеки".
Пак ако направим един такъв баланс, някои от нещата, които се приеха, не бяха добри. На първо място, това е разделянето на два панела. Това беше говорено, обсъждано многократно през годината и аргументите в полза на това разделяне са добри. Също добри стъпки напред са избирането на парламентарната квота с две трети. Явното гласуване – по него може да има различни възгледи, но да кажем, че и то е добра стъпка напред.
Но същевременно беше направена и една сериозна стъпка назад, защото целите на тази реформа бяха двойни – от една страна да направят съда независим и от друга страна все пак да изведат прокуратурата от това състояние ту на безконтролност, в която тя практически беше. За съжаление новите реформи правят крачка назад точно по тази втората цел, защото в панела, който би трябвало да наблюдава прокуратурата, да упражнява някакъв надзор над нея и да проверява дали тя системно изпълнява своите функции, всъщност беше изцяло подчинен на самата прокуратура и най-вече на главния прокурор. Защото мнозинството от хората или в този втори панел ще бъде избирано от самата прокуратура, а вие знаете, че прокуратурата е централизирана, йерархична структура и се очаква, когато се провеждат избори в рамките на една такава структура, думата на главния прокурор да е много тежка, ако не решаваща. Ако ми позволите една такава аналогия – представете си, демократични избори в армията – най-вероятно главнокомандващият ще бъде избран или хора, които са посочени от него. Така че този модел, според мен, не е добър и той прави крачка назад, защото всъщност узаконява, формализира едно състояние, което се беше получило по неформален път – състояние на безконтролност на прокуратурата. И около това всъщност се въртят протестите и на съдии, и на тази част от гражданското общество, която излезе в тяхна подкрепа.
Разкъсана облачност
Ясно
