Документалната поредица „Музикална радиопамет” разказва в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и опазване като културна памет и национално наследство.
През 60-те години на ХХ век в отделни райони на страната започват да се организират мащабни прояви за сценично представяне на народна музика, известни като събори-надпявания или събори на народното творчество. Те представляват една нова форма за поддържане и популяризиране на фолклора с конкурсен характер, различна от старите традиционни селски събори, провеждани по време на календарни и храмови празници. И докато все още жизнените селищни сборове са част от старинната традиционна култура, съборите за народно творчество се организират от специалисти и специализирани институции, стават приоритет на държавната културна политика.
Идеята за провеждане на първия събор-надпяване у нас е на тогавашния отговорен редактор на редакция „Народна музика” към Радио София – Георги Бояджиев (1912-1982). По това време в редакцията работи фолклористът д-р Михаил Букурещлиев, който припомня: Един ден Жоро Бояджиев ни събра импровизирано – Коста Колев, Борис Петров, аз и постави въпроса, че е хубаво да помислим за нещо по-мащабно, което може да представи нашия автентичен фолклор. И бай Жоро, както му казвахме, предложи това нещо да го направим там, където е запазен фолклора, а именно в Странджа и село Граматиково. В разговора Коста Колев предложи: „Не е ли хубаво тази идея да наречем събор-надпяване" и ние спонтанно приехме неговото предложение.
Първият събор-надпяване „Странджа пее” се провежда в дните 27, 28 и 29 май 1960 г. в село Граматиково, близо до Малко Търново. Организатори са тогавашният Институт за музика при БАН, Централният дом за народно творчество, Министерството на просветата и културата и Радио София. За хората от този район съборът е емблематично явление не само защото е „родоначалник” на съборите в България, но и защото имат потребност от слушане и възпроизвеждане на собственото си странджанско музикално наследство, което е част от локалната им идентичност, пише в статия етномузикологът доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ-БАН).
На събора се явиха около 560 певци и свирачи. От тях 52-ма бяха допуснати на второ прослушване, от които 37 бяха наградени: 4 получиха първа награда, 5 – втора, голям брой трета, а всички останали грамота за участие, споделя Манол Тодоров, член на журито. Специални гости на събора са Райна Петрова, Сава Попсавов и солистките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Комня Стоянова и Магда Пушкарова.
Жури с председател композиторът Филип Кутев (членове: Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Иван Качулев, Димитър Осинин, Манол Тодоров и др.) оценява изпълнителите на две сцени – едната в центъра, другата в южната част на селото. Сред всички участници специалистите удостояват с първа награда певиците Кина Димитрова (1926-2009) от Ясна поляна, Янка Рупкина (1938) от Богданово, а най-висока оценка се дава на Георги Павлов Георгиев (1926-2010) от с. Визица, Малкотърновско.
Песните, които изпълних по време на събора решиха моята песенна съдба, казва Георги Павлов. В своята книга „По пътя на странджанската песен” той допълва: Вечерта на силно осветения площад в с. Граматиково, председателят на компетентното жури Филип Кутев съобщи: „Безспорен първенец на първото национално надпяване в България под наслов „Странджа пее” е Георги Павлов. Получава грамота, радиоапарат „Родина” и парична награда”. Веднага след тържеството бях поканен да направя записи с оркестъра на Радио София.
В записите, организирани от редакция „Народна музика” по време на първия събор, съпроводът на песните е два типа: от местни самобитни свирачи и от известната Странджанска група, съставена от професионални музиканти, солисти на народния оркестър към радиото. По селекция на редакторите някои от участниците в събора получават покана за звукозаписи в студиото на Радио София, които творчески се ръководят от композитора Коста Колев, автор на обработките (съпровожда оркестър от класически инструменти). Осем от тях „Балкантон” издава в две грамофонни плочи – „Надпяване в Странджа, 1960 г.” (216) и „Песни от събора-надпяване в Граматиково, 1960 г.” (ВНМ 5922). Плочите включват изпълнения на Кина Димитрова („Мари Еринку, Еринку”), Янка Рупкина („Възкачила се Гергана”, „Янкиното деверче”), Георги Павлов („Години пусти, години”), Станка Дидова („Янку отдолу идеше”), Пейчо Пейчев („Мори, вземи ме, Баласо”), Райка Маврова („Дончо го беда бедили”), и Ермак Тимофеев – гайда („Странджанско хоро”).
След дългогодишно прекъсване граматиковският събор е възстановен през 1995 г. и от тогава се провежда през четири години. Тази година „Странджа пее” отново ще посреща няколко поколения певци и свирачи от 19 до 21 юни в Граматиково. Организатори са Министерство на културата, Община Малко Търново в партньорство с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В програмата се предвижда и научна конференция на тема „Фолклорният фестивал – минало, настояще и бъдеще (проблеми и перспективи).
Вече 55 години музикалният фонд на БНР съхранява звуковите документи от първия събор на народното творчество. Те илюстрират музикална картина от началото на едно голямо движение, което получава национално признание и трайно навлиза в съвременния културен живот у нас.
Опис на записите (БНР, 1960 г.):
Още от поредицата „Музикална радиопамет” :
♦ Народната музика в програмите на "Родно радио" - изпълнители и прояви
♦ Българската народна музика в програмата на "Родно радио" (1930-1934)
♦ 100 години от рождението на народната певица Виктория Крайселска
Над 20 предложения са включени за разглеждане в дневния ред на заседанието на Общински съвет - Варна. Репортаж на Александър Йорданов; Вятърните генератори отново бяха на фокус на заседанието на Общински съвет в Балчик. Подробности в репортаж на Албена Иванова; Проблем на отводнителните съоръжения в района на трета буна на крайбрежната..
Тази есен Регионален исторически музей - Варна беше домакин на четвъртата международна конференция на мрежата "Перспективи за Балканската археология". За идеите и целите на тажи мрежа от учени от всички държави на Балканите и от цяла Европа разказват д-р Марио Гавранович - заместник-директор на Археологическия институт към Австрийската академия на..
Деца бяха оставени да чакат среднощен автобус отвън на варненсата автогара, на път за международен певчески конкурс в Молдова. Без достъп до вътрешния салон и до санитарния възел. А автобусът закъснява с два часа. Това разказа за Радио Варна вокалният педагог Атанаска Липчева, създател и ръководител на Angel Voices . Обяснили им: „Автогарата..
„Сутрин е полезно да се пие по една чаша кафе, а ако нямате с кого, може и две“, казал един мъдър човек. Най-добре обаче е да изпиете вашето сутрешно кафе в компанията на Радио Варна и „Новият ден“. Още преди изгрев слънце с добро утро ви приветстват Иван Барбов, звукорежисьорът Недялко Добрев и Емилия Николова, която ще ви държи в течение..
На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Björn Johansson (ARCTIS). Представяне на дебюта на ПАРАДОКС "Краят" – разговор с Преслав Кателиев, Камен Дочев, Иван Иванов и Светослав Димитров. Gigashadow за дебюта на GIGASHADOW "Gigashadow". В предаването ще звучи музика на: МРАКОБЕС, TERRAVORE, BODY COUNT,..
Социални предприятия от Варна и региона ще могат да договарят коледни поръчки с представители на бизнеса в рамките на Варна ЕКСПО 2 „Купи с кауза“, което се провежда днес и утре на ул. „Цар Симеон I” №26 във Варна от 10 до 16 часа; 40 години откакто „ДКЦ 5 – Св. Екатерина – Варна“ ЕООД изпълнява дейността си в настоящата сграда и освещаване на..
Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града, след като Община Добрич публикува на страницата си в интернет проекта. Беше внесена и първата подписка срещу него от живеещите по ул. „Дунав“. Срещу какво недоволстват добричлии и каква ще бъде реакцията на общинската администрация, която..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
