Честит рожден ден на Мария Карафезиева

 "Човек до последния си час трябва да се учи на добро" - това е веруюто на народната певица Мария Карафезиева. И допълва: "Нашата народна музика ни свързва със земята и небето над нас. Тя ни дава сили да превъзмогнем всички трудности."
Какво още сподели за слушателите на Радио Варна, навръх рождения си ден (3-ти януари), чуйте в прикачения файл.

Мария Карафезиева е родена на 3 януари 1948г. в село Бъдеще, Старозагорско. Детството ѝ минава в с. Коларово, след като твърде млад умира баща ѝ. Майка ѝ Динка се омъжва повторно. Родителите са против тя да пее народни песни и имат желание да учи стоматология. Благодарение на учителя си по музика Грозев Мария има възможност да участва в училищните концерти с народни песни. Първата, която запява, е научила от радиото - "Нягул на Милка думаше", на голямата тракийска певица Вълкана Стоянова. С тази песен се явява и на окръжен събор в Старозагорските  бани, когато е на 16 години. В журито е композиторът Филип Кутев, а Мария получава най-голямата парична награда. Получава покана от Филип Кутев да отиде в София на прослушване в Държавния ансамбъл, но родителите ѝ отказват да я пуснат. Когато отива в Стара Загора да продължи средното си образование, решава, че ще постави точка на учението и ще става певица. Включена е в турне из Ямболския край със Старозагорския народен ансамбъл.
     Творческият ѝ живот се свързва с едни от най-известните групи за народна музика в Тракия. Първият сватбарски оркестър, с който запява, е от Чирпан на Атанас Желязков - Лондрата. На 17-годишна възраст се омъжва за акордеониста Альоша Гарджев. През 1975г. работи с Дълбокоизворската група на Бисер Каев - Байрям и осъществява първите си записи в студиото на Радио Пловдив. Записва песните "Пиян бях, булка Петрано", "Три дни гърмяло", "Димка на мама думаше", Разболял ми се млад Стоян" и др.
    По това време свързва живота си с известния кларинетист Иво Папазов - Ибряма, който отбива военната си служба в Пловдив. След 1982г. заживяват в старозагорското село Богомилово. Участва във всички продукции на оркестър "Тракия". Раждат им се двама синове - Христо (1987) и Иво (1988). 

/ „Кой кой е в българската народна музика”, Николай Чапански /