На 24 май отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука. Освен че са създали глаголицата солунските братя превеждат и множество жития на светци и разгръщат широка просветителска дейност.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.
През нощта облачността ще намалее, на места до изясняване, а вятърът чувствително ще отслабне. След полунощ и утре преди обед на много места ще е мъгливо или с ниска слоеста облачност, а следобед ще преобладава слънчево, но студено време. Минималните температури ще са между минус 14° и минус 9°, по Черноморието от минус 7° до минус 2°, а максималните..
Закъсали автобуси и тролеи на градския транспорт във Варна заради непочистените пътища принудиха пътниците да вървят в снега или да търсят алтернативен транспорт през изминалия ден. Не липсваха куриозни случки, на някои от пътуващите дори им се наложи да бутат аварирал рейс. Куриоз: Пътници бутаха закъсал автобус във Варна Автобуси на Градски..
По предложение на управителя на Националния осигурителен институт Ивайло Иванов Надзорният съвет на НОИ гласува за това пенсиите да се осъвременят по Швейцарското правило с 8,6 процента от първи юли, предаде БНР. Предложението е одобрено от надзорниците, като така проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване предстои да се разгледа и в..
До 4 март догодина се удължава срокът за временна закрила на разселени лица от Украйна, реши кабинетът. Така периодът, в който страната ни предлага защита на украински граждани, бягащи от руската военна агресия, се удължава с още една година. Процесът на пререгистрация ще продължи до 30 април, уточняват от правителствената пресслужба. Решението на..
Пътищата във Варна и региона са проходими при зимни условия. Пътят от Старо Оряхово до Обзор вече е отворен, но само за моторни превозни средства до 12 тона, съобщи Георги Стратиев, директор на Областно пътно управление-Варна. Бедственото положение в общините Бяла, Дългопол и Долни чифлик остава, обстановката се нормализира, но за утре прогнозата е..
В община Бяла все още без електрозахранване са селата Попович и Дюлино. Аварийни екипи работят за отстраняване на авариите. Пътнопочистващи машини продължават да подпомагат движението на територията на общината, съобщават от Областна управа - Варна. В община Долни чифлик екипи на ЕРП работят за отстраняване на аварията, която остави без ток селата Ново..
Част от спирките на градския транспорт във Варна да бъдат допълнително обезопасени. Това предложение беше обсъдено на днешното заседание на постоянната комисия "Обществен ред, сигурност и безопасност на движението“ към Общински съвет – Варна. Първоначално се предвижда монтиране на предпазни колчета на четири локации, като при положителен ефект мярката..