Утре в България започва новата учебна година. Обичайните вълнения този път са примесени с тревоги покрай стартиралата на 1 август т.г. реформа в българското образование с влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Реформата бе дългоочаквана. Дали обаче заложеното в нея ще доведе до по-добро или фокусът върху структурата ще остави съдържанието на заден план? От страна с добри образователни традиции България през последните десетилетия полека зае място сред лидерите по образователно неравенство в Европа. Учениците в малките населени места изостават с до 3 години в подготовката от връстниците си в големите градове. Децата от бедни семейства постигат все по-ниски резултати спрямо тези от заможните. Само през учебната 2015/2016 година от училище отпаднаха около 3 900 ученици. Светъл лъч е успешното участие на българчетата на международни олимпиади по математика и информатика, крепящо се на ентусиазма на учителите.
Сред новостите е това, че основно образование вече ще се получава след 7-ми клас, или с година по-рано. Допуска се и самостоятелна форма на обучение. Условието за осигуряване на „равен достъп до качествено образование” остава, но от постния бюджет на държавните училища средства ще отиват и за субсидиране на частните. В подкрепа на идеята за „ранно откриване на заложбите“ и „насърчаване на развитието им” е проектът „Твоят час” по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. С това на практика се възобновяват познатите от соца кръжоци по интереси, с тази разлика, че новото начинание, като всеки проект по линия на ЕС има срок, а той е 29 месеца. Какви са очакванията от промените и какво реално се случва в българското образование?
Прекалено много става писарската работа. Документи, документи, документи… За да можем да се справим с цялата документация, децата остават на втори план, – така коментира накратко промените учителката по биология Теодора Велева.
В новия закон се акцентира върху ключовите компетентности. Ще доведели това до реален шанс за по-успешна реализация на младите хора?
Ключовите компетентности и досега бяха заложени в училищната подготовка. Въпросът е, че не сме подготвяни да обучаваме на тях. Много учители са обучавани по не толкова съвременни методики, а организираните курсове за квалификация са по-скоро едно похарчване на пари и отчитане на дейност, отколкото реално обучение, – споделя Теодора Велева:
Като квалификация сме принудени да се самоквалифицираме. Аз сама стигам до всяко ново нещо, което мога да предложа на децата, с които работя.
Друг голям проблем е и неадекватното оценяване на знанията на децата:
В момента те са приучени да бъдат изпитвани на тестове. Подготвяйки се за тестовете обаче те не се научават да излагат знанията си в писмена форма. На държавните зрелостни изпити доскоро в биологията имаше един отворен въпрос, който обикновено оставаше без отговор. Сега вече и той е затворен. Тестовете със затворени отговори дават възможност „да се играе на тото” или да се избере правилният отговор по метода на изключването, – обяснява Велева. Според нея един от проблемите, които пречат на българското образование е, че:
В момента в медиите се излива много негативна информация. Търси се сензацията: кой кого набил в училище, колко лоши са нашите тийнейджъри. А всъщност няма лоши деца. Има лоши възрастни. Тийнейджърите навсякъде по света се еднакви. Просто тяхната енергия трябва да бъде канализирана в нещо, което им е интересно – хем да научават, хем да нямат време да мислят за глупости – споделя Теодора Велева. Обяснява, че самата тя в работата си винаги се стреми да скъси дистанцията между себе си и своите ученици: – Аз си позволявам да говоря с тях на техния език, на техния жаргон, за нещата, които ги интересуват, без да ме притеснява разликата във възрастта.
Тя е от 3-те процента учители в българското образование, които са на възраст под 35 години. Децата я обичат и с удоволствие посещават не само часовете й по биология, но и училищните й курсове по оказване на първа помощ. А при инцидент на улицата, ако са наблизо, те винаги ще ви помогнат. Всъщност, за да го има българското образование, трябва да се чуе и гласът на тези като нея, учителите, а системата да се обърне към ученика. И европейските фондове да станат средство, а образованието – цел. Само толкова.