Християнизирани антични светилища в България

Християнството отрича езичеството. Нерядко обаче между езическите и християнските обекти съществуват интересни взаимовръзки, които не са систематично изследвани и анализирани, смята събеседникът ни доц. Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло.

По селата често чуваме легенди, според които някой сънувал, че някъде имало някаква реликва. Когато хората отивали на мястото, наистина намирали нещо и построявали параклис. Тези случаи са твърде много, за да са случайни. Според мен тази приемственост е свързана със спомена на населението за светите места от минали времена.

Един от примерите за това явление е намиращият се в близост до Кюстендил, на границата с Македония, „Кръстати камен” – висок 2 метра оброчен кръст, издялан от масивна скала. Кръстът е паднал и се е счупил, удряйки се в скалата зад него. Любомир Цонев отива да види мястото:

Реших да обиколя скалата и забелязах отгоре кръгли, изящни, хубаво издълбани ямки, с улейче за изливане. Според археолозите това са праисторически светилища. Какво се е изливало там – мляко, вода или вино, не се знае, тъй като се отнасят към II хилядолетие пр.н.е. Бях изумен. Чудех се каква сила може да припомни на хора от Средновековието, че там преди хилядолетия също е имало светилище.

Друг забележителен обект е оброкът „Свети Петър и Павел” в с. Червен бряг в близост до гр. Дупница, разказва доц. Цонев:

На мястото има праисторическа могила. На върха й е забит менхир – вертикален камък също около 2 м. В християнската епоха горният му край е изчукан и е оформен като кръст. От едната страна е издялана ниша за палене на свещи. Оказа се, че и в Западна Европа има подобни случаи. Върху менхири се издялва кръст като белег на новата епоха, а върху могили с други мегалити – долмени, например, се прави параклис. Но в Западна Европа тези обекти се поддържат, а тук аз с много труд ги намирам, – споделя доц. Цонев, като подчертава, че сведенията за тези обекти постепенно си отиват заедно с възрастните хора.

Връзката между езичеството и християнството може да се проследи и в надграждането на образите. Такъв е случаят с тракийския конник, божество, наричано „Херос”. Ето какво още разказва доц. Любомир Цонев:

Образът на тракийския конник е рожба на балканските племена от времето преди новата ера. Намерени са около 5 000 релефни каменни плочи с този образ. Очевидно местното население е имало склонност да си представя своя бог като конник. Този конник не е агресивен. Той препуска или ходи на лов. Такива плочи се изработват до IV в. включително. Към IX-X в. обект на всеобщо почитание става Свети Георги, който според легендите е бил воин. На първите му изображения той държи меч, щит, изобразяван е изправен или седнал. Но тук, на Балканите, в периода около IX век, се появява изображение на Свети Георги на кон. Подозирам, че местното население е пазило традиция и склонност, когато уважава някакъв герой, бог, да го качва на кон. В периода XV-XIX в. на много места в страната плочи с изображение на тракийския конник са почитани като икони на Свети Георги.

Подобен случай е регистриран в Пловдив. В началото на ХХ век там се създава музей. Директорът му Борис Дякович обикаля къщите в околността в търсене на артефакти за музея. В частен дом той вижда в ъгъла малък домашен параклис с плоча на тракийски конник, която толкова дълго е била почитана със свещи като образ на Свети Георги, че върху нея се е образувал дебел слой от сажди. Интересно свидетелство за връзката между старите образи на Херос и този на Свети Георги, според доц. Цонев, е и двойна икона, открита в Созопол в началото на ХХ в.:

Тя представлява релефна дървена плочка с двама конници – Свети Георги и Свети Димитър, поставена в рамка с житийни сцени. Рамката е датирана към XVII в. По всяка вероятност, обаче, дървената плочка е по-стара. Свети Георги е изобразен с копие и бори някакъв звяр. Зад гърба му се вижда лък и колчан със стрели, нещо, което не се среща на други икони на светеца. Това е далечен отглас на тракийския конник, който е бил ловец. Срещу светците има дърво. Около него се извива змия, към която Свети Димитър размахва боздуган. Сюжетът с Хероса, дървото и змията е изобразен поне на половината от плочите от тракийско време. Иконописецът съзнателно е знаел и е копирал старите образци. Самата дървена плочка също е релефна, както каменните. В християнството няма подобен сюжет, подчертава доц. Цонев.

Снимки: личен архив на доц. Любомир Цонев