Билинският манастир между божественото и земното

На 3 км от село Билинци в Западна България се намира манастирът „Свети Архангел Михаил”. Особено романтичен е той през ранно лято, когато каменните му стени потъват в обятията на разцъфналия бъз. Но… обрулен от вековете, ветровете и безхаберието. През 1969 г. заради стенописите е обявен за паметник на културата от национално значение. Днес пътят към манастира е труднопроходим. Стига се с джип или пеша.

Всеки път, когато ходя, ми се налага да проправям път на туристите с нещо, което намеря под ръка – я лопата, я вила, я пръчка, през копривите. Всяка година нещата стават все по-зле, коментира планинският водач Станой Арабаджиев.

От някогашния манастир днес са останали черквата, част от приземния етаж на жилищните сгради и дувара. Освен това:

За съжаление, никой не си мръдна пръста, за да се съхранят стенописите. Те са изографисани наново от един душевно болен монах, който живя в манастира 3-4 години. Той умееше да рисува, но съсипа долния слой, заради който манастирът е обявен за паметник на културата. Преместени са кръстовете на монасите, погребани там. Камъните от престола са разхвърляни в гората. Всеки казва „Няма пари“, но никой не казва „Дайте да спасим“. Няма го възрожденския дух, споделя Аниела Асенова, краевед от близкия гр. Брезник. Възмущава се, че:

Манастирът е разтворен. Може да влезе всеки. Имало е страшно много книги. Къде са изчезнали? Нищо няма.

Повече за манастира разказва историкът Калина Минчева от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”:

По архитектурен анализ храмът е построен XV-XVI в. През XVIIтой е обновен и достроен в западна посока. Изграден е в типичната за XV-XVIIв. архитектура – малка еднокорабна, едноабсидна църква, и е нашето свидетелство за активността на българското население в периода на османското владичество – да има желание и да намери средства да построи такъв храм и дори да го обнови век по-късно – нещо, което днес по-трудно става, казва Калина Минчева. Интересно е, че:

Най-ранното писмено сведение за съществуването на Билинския манастир се намира в руски архиви и е от 1587 г. Тогава архидякон Стефан от Билинския манастир е включен в мисията на Коласийския митрополит Висарион до Москва.

В мисията е бил и игуменът на манастира Свети Йоаким Осоговски, който днес се намира в Македония. Според писменото свидетелство, митрополитът е искал средства за Осоговския манастир, който е пострадал от земетресение. За Билинския манастир в писменото свидетелство не се споменава нищо повече.

В библиотеката на манастира са намерени руски старопечатни книги, което говори, че контактът с Русия след това е продължил по някакъв начин. Това е един от най-ранните контакти на манастири от българските земи с Москва. Вероятно, архидякон Стефан е един от първите български духовници, срещнали се с руски владетел.

Известно е, че през XVIII век в него е имало килийно училище. Калина Минчева посещава манастира през 2006 г.:

Най-големият ужас, който заварихме, беше когато влязохме в църквата и видяхме, че старите стенописи почти не се виждат. За сметка на това те бяха „освежени“ и храмът изглеждаше като от руска приказка с образи с наситени цветове. Обитаваха го две послушници и един монах, който реално се беше самозазидал в манастира. Той отказа да говори с нас. В манастира нямаше ток и вода. Взимаха вода от поточе до манастира. За продукти ходеха веднъж в месеца до Брезник. С тухлите от зидовете си бяха построили килии. Те са имали желанието да се погрижат за храма, но за съжаление не са имали знанието. Една или две години преди нас там е отишла група учени. Те са успели поне да спрат „освежаването“ на стенописите. Но например в абсидата едно много интересно изображение на Богородица Ширшая Небес с младенеца, разположен в сърцевиден медальон, вече не съществува, тъй като отгоре монахът е нарисувал нова Богородица с много ярки тонове с акрилни бои. По мнението на реставраторите в момента науката не знае по какъв начин тези бои могат да бъдат почистени, без да се навреди на долния слой. Т.е. стенописите, които са отдолу, са безвъзвратно загубени.