На среща с природата чрез фотообектива на Албена Маркова

По образование е инженер, по призвание – фотограф-художник. Нейна фотографска тръпка е пейзажът, природата в цялото й великолепие – по залез или изгрев слънце, полето, цветята. Любимото й място за снимки са Родопите, с които тя изпитва силна емоционална връзка. Всъщност, преди десетина години по време на едно пътешествие именно из южната мистична планина, известна още като Планината на Орфей, в нея се ражда желанието да снима и споделя преживяното:

Осмелява се да направи първите си публикации в популярни български фото сайтове и лека-полека я обхваща, както признава самата тя, „фотографска лудост”. Постепенно идва и признанието – първо на регионални форуми, после на международни. Не й ли пречи обаче липсата на специално фотографско образование? Или пък напротив, това й помага да е по-разчупена в търсенията си?

Мисля, че „фотографско образование” е доста странно понятие – отговаря Албена. – Да, действително трябва обучение, за да се запознаеш с техниката, с която работиш. Когато излезеш от ниво „първи стъпки“, започваш да се стремиш да използваш по-добра апаратура, която е и доста сложна. Друг е въпросът, че когато аз започвах, нас нямаше кой да ни учи. Сами сме се учили. Но това е дълъг процес на проба и грешка. Сега е много по-лесно – има различни курсове, на които могат да ти покажат първите стъпки. Обучение е нужно, но ако нямаш маята, ако нямаш заложбите, абсолютно нищо не може да те направи фотограф.

За великолепния пейзажен кадър според Албена Маркова са необходими на първо място интересен обект и интригуващ сюжет. Другото важно условие е светлината. И най-интересния обект да го заснемеш в една обикновена, равна светлина, нищо няма да се получи, уверява фотографката. Споделя, че в началото на творческия си път е снимала като „японски турист” всичко, каквото й падне. Сега обаче се улавя, че търси кадри, които са предварително изградени в главата й. Сред нейните снимки в изобилие ще откриете природа, тук-там сграда, но много рядко човек. Защо?

Аз казвам, че всеки снима това, което е. По това, което снима човек, можете да разберете страшно много неща за същността му. Мога да направя психологически портрет на човека само като видя снимките, които публикува – казва Албена, но шеговито отклонява молбата да опише себе си чрез своята фотография.

Както поетите изливат душата си в стихове, така частица от душата на фотографа продължава своя живот чрез снимките. Фотографията изразява хармония между душевното състояние и уловеното чрез обектива.

Задължително е така. Усещам, че в някои моменти, когато съм потисната, снимките, които правя, не се получават така, както бих искала. А когато снимам в силна еуфория, в състояние на изключителна любов, или когато се занимавам с важния при нас процес на постобработка в полумедитация, тогава резултатите са страхотни – заключава Албена Маркова.

Снимките са предоставени от Албена Маркова