България отбеляза древния празник на волжките българи Сабантуй. Събитието бе организирано от сдружение „Волжки булгари” под патронажа на ЮНЕСКО и Руското посолство в столичния Южен парк. Сабантуй означава „празник на ралото” и отбелязва края на пролетните земеделски дейности. А в навечерието на събитието български и татарски учени търсиха общите ни корени в кръгла маса на тема „Волжка България: история и цивилизация”.
Вече втора поредна година отбелязваме великолепния празник Сабантуй. Сигурен съм, че това е една зараждаща се традиция, която ще пуска все по-дълбоки корени, – отбеляза в приветствието си към присъстващите посланикът на Русия в България Н. Пр. Юрий Исаков.
Събралото се множество бе приветствано също от заместник-председателя на Държавния съвет на Татарстан Римма Ратникова, генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, Алфия Димитрова от сдружение „Волжки булгари” и др.
Старт на празника дадоха възпитаниците на Националното училище за танцово изкуство с огнените си северняшки и добруджански танци и ръченица.
Както всички останали гости, и аз бях посрещната с традиционното блюдо „чак-чак”, за което научих, че се приготвя от тесто и мед по специален начин. Казва се „чак-чак”, което означава, че трябва да ядете „чуть-чуть”, или малко, както ми обясни Фание Шамилова. Въпреки това не мога да се въздържа и отново, и отново протягам ръка към табличката с лакомството, която тя държи.
След това по традиция гостите обикалят националните шатри. Там ни посрещат с народни костюми представители на Татарстан, Башкортостан, България и Русия и предлагат характерни занаятчийски изделия. В една от шатрите красиви вълнени шалове като изящна паяжина, продава слънчевата Алсу от Уфа, Башкортостан:
Шаловете са мое собствено производство. Произвеждам ги от натурална козя вълна, от кози, които отглеждаме в нашето стопанство. Тук сме, за да ви представим тези прекрасни изделия. Вълненият шал предава топлината на човешкото сърце и нежност от добрите ръце. Нашите прекрасни шалове подчертават очарованието на младостта и придават благородство на зрелостта на представителките на прекрасния пол.
По поляната се разнася приглушена мелодия. Това е курай, инструмент от типа на флейтата.
Казвам се Илнур Хайруллин. Аз съм от Уфа, столицата на Башкортостан. Уникалният музикален инструмент „курай” е наш символ. Неговото наименование произхожда от думата „кураган”, което означава „изсушен”, и характерното за тюркските народи окончание „-ай”. Имаме старинни мелодии още от доислямския период, което означава, че курай е много древен инструмент, обяснява музикантът-лауреат на множество международни конкурси.
Със символично предаване на „факела на мира” от участниците в световния пробег „Peace Run” на Алфия Димитрова, председател на сдружение „Волжки булгари”, което е организатор на празника, започна спортната част на мероприятието. Тук акцентът определено падна на традиционната за тюркските народи борба „курéш”, или борба с пояси.
При нея борците излизат с дълъг пояс в ръка. Те увиват единия край на пояса около юмрука си, а с другия край се опитват да хванат противника. За това са нужни мускули, съобразителност и пъргавина.
Победителят, който получи званието „главен багатур”, отнесе със себе си специалния приз – жив овен.
Снимки: Миглена Иванова