Д-р Даниела Маркова: Най-големият проблем на ХИВ-позитивните е дискриминацията им

Никой не е застрахован! Ето защо не само с червена панделка, но и с нагласата за нашата отговорност към себе си и близките ни и за човешко отношение и подкрепа към инфектираните с ХИВ трябва да отбележим поредния Световен ден за борба със СПИН – 1 декември. По данни на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН към Министерството на здравеопазването към средата на 2015 г. официално носители на вируса са 2169 лица. 90% от новорегистрираните са се инфектирали по сексуален път. Продължава да намалява процентът на ХИВ-позитивните сред инжекционно употребяващите наркотици, което е резултат от превантивната дейност с рисковите групи. За да научим повече за проблемите на ХИВ-серопозитивните в България и за самото заболяване, се обърнахме към д-р Даниела Маркова, председател на фондация „И”, която предлага консултации и психологическа подкрепа на хора, живеещи с ХИВ, и техните партньори. Д-р Маркова ни убеждава, че с определянето на статуса „ХИВ-позитивен” животът в никакъв случай не свършва. За това свидетелства фактът, че в страната ни има човек с вируса от 1989 г., който се чувства добре, работи и живее нормално, а и самата Световна здравна организация е обявила Синдрома на придобитата имунна недостатъчност за хронично заболяване.

Не – категорична е д-р Маркова.– СЗО препоръчва да се започне лечение веднага при установяването на ХИВ-стасуса на човек. Когато пациентът се придържа към предписаното лечение, спазва необходимия режим, оставайки ХИВ-серопозитивен, той може дълго време да не развие симптоми на заболяването.

Какви са основните проблеми, с които се сблъскват инфектираните с ХИВ в България, според д-р Маркова?

Най-големият проблем е дискриминацията на нашето общество към тях. За толкова години като че ли изобщо не е намаляло заклеймяването и отхвърлянето на тези хора. Те се страхуват да не се разкрие статусът им, защото в повечето случаи губят приятелите си, семейството си. Нашето общество в много случаи не проявява толерантност. А не би трябвало да е така. Тази болест може да споходи всекиго. Много често нашите хора казват, че не са правили нищо по-различно от останалата част на човечеството, но просто така им се е случило, някакъв малшанс в живота.

Носителите на вируса биват дискриминирани не само от обществото като цяло, но и от онези, които са давали Хипократова клетва. Проблемно се оказва дори намирането на личен лекар, тъй като не всеки иска да работи с такива пациенти. Все пак положителната новина е, че всички ХИВ-позитивни в България имат осигурен достъп до съвременно антиретровирусно лечение:

Да, в България има възможност за безплатно лечение на всеки, който пожелае. Това е въпрос на решение на съответния човек – подчертава д-р Маркова.

Какво е необходимо да знаят хората, общуващи с носители на вируса?

Че при битов контакт не могат да се заразят. Тук трябва да припомним пътищата на заразяване: чрез сексуални контакти, кръвни продукти и от майка на дете, включително при кърмене. Когато човек е наясно с това, оттук нататък няма опасност от заразяване – обяснява експертът. – Мога да дам такъв пример, че някои от нашите клиенти много дълго след заразяването не са знаели, че са ХИВ-позитивни. Техните съпруги и съпрузи останаха здрави, въпреки че са общували сексуално без презерватив. Разбира се, ние не поощряваме това, но искам да кажа, че предпазването от заразяване не е невъзможно.

Склонни към предразсъдъци, научиха ли се българите да се предпазват или още живеят с идеята, че „на нас това не може да ни се случи”?

Мисля, че второто. Манталитетът на българина е такъв. Не само по отношение на ХИВ. Карайки автомобила, изпреварваме, като си мислим, че точно на нас насреща няма да ни изскочи кола. Просто продължаваме да си мислим, че точно на нас това няма да ни се случи – сподели за Радио България д-р Даниела Маркова.