БНР стартира новата си рубрика „Това сме ние“. Чрез нея всеки потребител ще има възможността да се запознае отблизо с репортери и водещи журналисти, благодарение на които получава най-бързите и достоверни новини, анализи и прогнози в програмите на общественото радио.
Ще ви запознаем и със звукорежисьорите, с музикалните редактори и с техните ръководители.
Имат ли всички те хоби, обичат ли да пътуват и да спортуват, както и защо са посветили професионалната си кариера на БНР, ще разберете в новата секция на сайта на БНР „Това сме ние“.
Диана Янкулова: Осъществих мечтата си да съм част от програма „Хоризонт“
Аз съм Диана Тошева Янкулова-Тренева. Родена съм на 4 юли 1969 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевенска. Завършила съм Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Радиожурналистика“.
Статистически работя в БНР като старши редактор и водещ на предаванията „Нещо повече“ и „Неделя 150“. Но истината е, че съм осъществила мечтата си да съм част от програма „Хоризонт“.
Когато бях на 16 години, слушах „Нощен Хоризонт“ и се опитвах да си представя хората, чиито гласове влизат в стаята ми, разгадават ме и ме променят. Тогава реших, че искам да съм една от тях и всичко, което съм правила, е било да крача към целта.
Професионалното ми предизвикателство е да подреждам информационния пъзел, да виждам картината на обществено-политическите процеси в цялост и да отгатвам как ще се развиват в бъдеще.
За 27-те ми години в БНР, колкото съм прекарала тук като стажант, репортер и водещ, съм се срещала с много хора от т.нар. наш и световен политически елит. Интервюирала съм президенти и премиери, отразявала съм войни и революционни промени, помня всеки детайл от нашия демократичен преход. Какво повече може да иска да види човек, който е отразявал падането на Берлинската стена, приемането на България в НАТО, подписването на договора за членството ни в ЕС!
Вече трудно се изненадвам от каквото и да е, но бих искала да виждам повече млади и талантливи българи, които имат високи цели и план за постигането им.
Ако имах 100 000 лева, без колебание ще си купя малка ферма, в която да живея с любимите си куче, котарак и кон, а на прозорците ще има дървени капаци и саксии, които преливат от цвят.
Пътешествието за мен е по-скоро състояние на духа. Обичам да пътувам, предпочитам места, които не са описани в туристическите брошури, където хората са естествени, гостоприемни и любопитни. Но също така много обичам дома си и работата си, затова моите пътешествия не са продължителни.
Когато бях на 15, мечтаех да стана известна пианистка и много упорито работех за това, но в крайна сметка разбрах, че съдбата има други планове за мен. И въпреки метаморфозата, музиката много ми помага да се изразявам в радиоформат.
Днес се стремя към хармония и спокойствие. Балансирам между работата и семейството с променлив успех, най-често за сметка на семейството.
Спортът за мен е втора природа. Неподозирано откритие. Синът ми е национален състезател по конен спорт в дисциплината обездка. Инвестирам в него и коня му всичките си емоции, свободно време и спестявания. Самата аз не яздя, но грижите за коня са толкова много, че съм във форма и без фитнес.
Моето верую е силно обрулено от времето и прекършения оптимизъм на поколението ни, но докато мога, без това да изглежда и звучи глупаво, ще вярвам че доброто винаги побеждава.