Днес се навършват 135 години от рождението на големия писател, хуморист, карикатурист, краевед и народопсихолог Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир. Целогодишно бащината му къща в родното село Турия посреща гости от цялата страна, сподели за Радио Стара Загора уредничката Мариета Дончева, която сякаш неслучайно е свързана с нея. Нейната баба била приятелка със семейството на твореца в Казанлък и често чувала имато му от нея. Аднес - вече 43 години е омъжена и живее в Турия. Запомнила е, че баба й го описва като общителен човек, когото съгражданите му често можели да видят на женския пазар в градчето, преметнал през ръка пазарска мрежичка, с цигара в уста и скица и молив в другата ръка… Баба й казвала, че обичал на животинския пазар в Казанлък да седи на малко столче и с наблюдателно око и точна ръка да рисува хора и ситуации с въглен.
Творецът бил 7-то от 8 деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. Три от децата починали рано, затова разликата между най-големия син Георги и Димитър била 17 години. Големият завършил Духовната семинария, продължил живота си като даскал и станал първия учител на брат си. По-късно малкият брат ще напише и разказа си "Първият урок", посветен на него. Завършил началното си образование в Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Баща му искал да стане офицер или търговец; майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване, разказал после в биографията си.
Турийци не са го обичали много, защото често се припознавали в неговите разкази или карикатури из софийските и местни вестници. Неговите герои Пена, Чолпана, Лъжлив Съби, Нено Сенегалецът и другите са били живи хора, чиито отрицателни черти острото перо на Чудомир описва с езика на местните хора, с хумор и ирония, но винаги с любов към отрудения им и нелек живот на село и опита на хората в малките градчета да свикнат и да живеят в новите икономически реалности.
Творецът изпитва не само любов към своите герои и случки, но и дълбока привързаност към своето родно село. „Известен е с онова признание, когато застанал на хълм над Турия, откъдето се виждала на длан, възкликнал: „Много е хубаво това село Турия! Истинско Велико Търново… само че по-хубаво!“ Чудомир идвал тук да черпи вдъхновение не само за своите разкази, но и за своите картини“, казва Мариета Дончева.
Къщата, която посреща днес гости от цялата страна, е построена върху основите на неговия бащин дом. Запазени след дарението на къщата и големия двор на селото са били само избените помещения. През 1977 г. когато се прави и първата копка на местното читалище, неговите съселяни решават да възстановят къщата по спомените и скиците на неговия племенник Петко Минев Кацаров, син на най-голямата му сестра. Така турийци се отблагодаряват на своя съселянин, който ги е увековечил в духовното творчество на страната ни. „Част от мебелите и посудата – саханите на дървената полица във всекидневната одая, чутурата за червен пипер, писалището, леглото, дървеният сандък за чеиз, масата, стола и писалището във вътрешната стая – стаята на брат му Георги, където е живял след като се задомил, докато си построи къща, са принадлежали на семейството на Димитър Чорбаджийски. Другите вещи и мебели са дарени от хората в селото.“, пояснява уредничката.
Днес, за жалост Димитър Чорбаджийски не се изучава в училищната програма, но в родната му Турия няма човек, който да не познава и да не се гордее с творчеството на Чудомир, казват с гордост местните хора.
35 картини, в които се комбинират фотография и живопис представят тази вечер в Музея на фотографията в Казанлък. Експерименталните творби очакват прочита на публиката в 18:00 ч. Изложбата "Конвергенция" представя съвместната творческа работа на..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно,..
Проф. Андрей Бояджиев е ръководител на катедрата „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С него разговаряхме дни преди събитието на Радио Стара Загора, посветено на глаголицата – „Загадъчната азбука“. В него..
Днес, от 17.30 часа, в Художествена галерия "Руси Карабиберов" откриват изложбата "Ефектът Люксенбург" . Проектът е съвместна работа на Джошкун Сами и Шевкет Сюнмез. Двамата автори са родени в България, учили са в Художествената академия "Мимар Синан"..
Изложба, посветена на 150-тата годишнина от рождението на художника Георги Митов е разположена от днес в камерната зала на Художествена галерия в Стара Загора. Тя е наречена „Живопис на душата“ и събира 17 творби, притежание на галерията в Стара..
Конкурс за хумористичен разказ обяви по време на представянето на книгата си "Чирпанлии" Петър Атанасов, в Къща-музей "Пейо.К. Яворов" . В Чирпан винаги е имало зевзеци, хора с чувство за хумор, чешити. Много забавни истории се разказват в приятелски..
Съюзът на българските юристи – Дружество Стара Загора представя книгата „Различната Темида“ тази вечер. Литературната среща с пишещите юристи от област Стара Загора ще се състои от 18:30 ч. в Регионална библиотека "Захарий Княжески". Входът е свободен...
Със световна премиера на операта „Крал Адами“, тази вечер в Ямбол започват 39-тите Музикални дни “Златната Диана“. Домакини и организатори на събитието от 7-ми до 10-ти април са Камерен оркестър „Дианополис“, Хор „Проф. Георги Димитров“, с..
Аегония е фентъзи проект, който включва поредица от романи и атмосферична метъл музика с текстове, вдъхновени от света на книгите. До момента авторите са издали два романа "Истории от земите на Аегония", един дългосвирещ албум "The Forgotten Song"..
Художествена галерия Казанлък създава мост между изобразителното изкуство и литературата чрез нова творческа инициатива. Проектът "Пос(в)ещение на картина" е вдъхновен от писателката Гергана Атанасова и цели да създаде пространство, в което образите от..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net