Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Знание

Излезе първата монография за българското читалище и фолклора

Читалището е хранилище на традицията като жива практика и за това е припознато в международен план от ЮНЕСКО, казва авторът Стела Ненова

Книгата "Читалище и фолклор" е първото научно издание, посветено на българското читалище и неговата роля за опазването на фолклора като културно наследство. Автор на монографията е фолклористът д-р Стела Ненова, главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. 

Нейната поява е резултат от дългогодишната последователна работа на авторката върху изследването на читалището като локален институт за съхраняване и популяризиране на фолклорната култура. Текстът е базиран на дисертационния й труд "Българските читалища и съхранението на фолклора", защитен през 2016 г.

"Книгата "Читалище и фолклор" представлява антропологичен прочит на една институция, създадена във времето на Българското възраждане, с която ние, българите, се индентифицираме. Първите читалища възникват като граждански институции в средата на 50-те години на ХIХ век, когато все още няма национална държава. В най-общи линии те се създават да ограмотяват, да просвещават, да въвеждат нови културни пространства, форми и начин на живот сред българите. Това са места, където българинът може да се докосне до култура, образование, просвета. В текста разглеждам цялото протежение на тяхното развитие", коментира в предаването за фолклорна култура на Радио Стара Загора д-р Стела Ненова

Гл. ас. д-р Стела Ненова.

"Още в първите години на своето съществуване читалищата се превръщат и в хранилища на българското. В това българско се включват и елементи от фолклора. Цялата книга представлява един антропологичен, но и хронологичен прочит на това как в периода на националната държавност, на провежданите културни политики, фолклорът навлиза в читалището. В един момент местният културен център се превръща в дом, пространство, хранилище за съхраняване на фолклора не само като материален предмет (артефакт в етнографските сбирки), но в същото време читалището е хранилище на традицията като жива практика. С това то е припознато в международен план като добра практика за опазването на нематериалното културно наследство. През 2017 г. българското читалище е вписано в световната листа на ЮНЕСКО", отбеляза авторката.

"Смятам, че е добро стечение на обстоятелствата в България да имаме една сравнително добре запазена читалищна мрежа. И в основата на моята книга присъстват самите общности - хората по места, които в миналото и днес припознават читалището като институция, където традицията продължава да живее чрез диалог между старото и младото поколение. Това е най-ценното и това се опитвам да покажа в книгата - защо е толкова ценно", подчерта Стела Ненова.

Целия разговор можете да чуете от звуковия файл.

"В своето изследване гл. ас д-р Стела Ненова проследява развитието на читалищата през годините до днес и връзката институция – общност – културно наследство, засяга теми, свързани с културните политики, законовата и вътрешнонормативната уредба, с разбирането за опазването на фолклора, с развоя на именната система на читалищата. 

Изследването е насочено към широк кръг специалисти, работещи в областта на фолклористиката, етнологията, антропологията, културологията, както и към всички, които се интересуват от това как читалището от културно-просветна институция, която има за цел да модернизира и консолидира, да ограмотява и просвещава, се превръща в дом, хранилище на старите традиции, където те са живи и днес", пише научният рецензент на изданието чл.-кор. проф. Мила Сантова, д.изк.

Книгата "Читалище и фолклор" ще бъде представена в

  • София11 февруари (вторник), 16:00 часа, Заседателната зала на ИЕФЕМ, ул. Акад. Георги Бончев, бл. 6, ет. 7
  • Карлово - 27 февруари (четвъртък), 18:00 часа, НЧ "Васил Левски-1861", Камерна зала.
Стела Ненова е главен асистент, доктор в секция "Антропология на народните изкуства и визуалните форми" към ИЕФЕМ – БАН, където защитава докторската си дисертация. Възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Автор е на множество статии и студии посветени на читалището и неговата роля за опазването на фолклора като културно наследство; практиките за съхраняване на локални традиции в читалищна среда като традиционни знания, умения и опит, предавани по диахронен път в социокултурния контекст на селищните общности.
По публикацията работи: Мирослав Василев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Константин Кацаров ще представи пред старозагорци авторска проза и рок

Литературният фестивал „Четяща Стара Загора“ празнува 20-ото си издание. Част от Националната програма „Походът на книгите“, организиран ежегодно от Асоциация „Българска книга“, фестивалът отново събира любителите на литературата и изкуството...

публикувано на 24.04.25 в 17:36

Музикалното училище в Стара Загора по стъпките на своя патрон в Прага

На 24 април отбелязваме рождението на Христина Морфова. Родената в Стара Загора оперна прима е една от най-ярките фигури в историята на българското оперно изкуство.  Националното училище за музикални и сценични изкуства в Стара Загора, което носи..

публикувано на 24.04.25 в 10:45

Спомен за тенора Георги Баталов

    Тази година, на днешната дата се навършват 129 години от рождението на Георги Баталов и 59  години от смъртта му. Видният старозагорски музикален деец и общественик е сред най-дейните участници в културния живот на Стара Загора в началото на ХХ..

публикувано на 24.04.25 в 08:10

Малки и големи празнуваха книгите с четене в Стара Загора

На 23 април и Стара Загора празнува книгите и онези, които ги създават.  В небето малко след 10 полетяха балони, а двете големи библиотеки. стара Загора събраха малки, големи и още по-големи почитатели на четенето. Малко след 10 фоайето на..

публикувано на 23.04.25 в 14:21

Днес празнуваме книгите и хората, които ги създават

За 30 пореден път днес светът празнува книгите. И отдава почит към хората, които ги създават. За световната литература 23 април е символична дата, макар че кратко допитване до старозагорци показа, че не е много ясно защо това е така.  И  все пак -..

публикувано на 23.04.25 в 07:00

Синергия в Стара Загора: Изкуство, поща, площад

Творчески колектив „На улицата“  отправя покана за едно по-различно съботно преживяване в Стара Загора. Заедно с много млади хора, артисти от различни жанрове на 26 април, събота, публичните пространства в сърцето на града стават сцена за изкуство и..

публикувано на 22.04.25 в 16:32

Куклено-театралният фестивал „Михаил Лъкатник“ ще се проведе от 22 до 26 април в Ямбол

От 22 до 26 април Ямбол сe превръща в сцена на куклено-театралното изкуство с 24-ото издание на националния фестивал с международно участие „Михаил Лъкатник”. Десет нови спектакъла са включени в конкурсната програма, представени от гостуващи..

публикувано на 22.04.25 в 07:40

Среща между фотографията и живописта в изложбата "Конвергенция"

35 картини, в които се комбинират фотография и живопис представят тази вечер в Музея на фотографията в Казанлък. Експерименталните творби очакват прочита на публиката в 18:00 ч.  Изложбата "Конвергенция" представя съвместната творческа работа на..

публикувано на 15.04.25 в 15:27

"Жестокият път" - човешката страна на истината за славната българска експедиция до Еверест през 1984 година

През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно,..

публикувано на 14.04.25 в 12:05
снимка: личен архив

Проф. Андрей Бояджиев: Ако я нямаше глаголицата, може би нямаше да има и кирилица

Проф. Андрей Бояджиев е ръководител на катедрата „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С него разговаряхме дни преди събитието на Радио Стара Загора, посветено на глаголицата – „Загадъчната азбука“. В него..

публикувано на 09.04.25 в 16:25