В дните, в които е в сила обратното броене до Новата година поглеждаме към Старата. 

Към срещите, поуките, малките грижи, към Доброто. В Бъдния ден на 2024-та година, в  "Репортер" по Радио Стара Загора избрахме три истории за вярата и надеждата. В човешкото, в добротата и в хората. 

Жителите от „Седми километър“ край Стара Загора дълго няма да забравят датата 15 юли 2024 година.  Тогава привечер пламва боровата гора, а заради сухото време и силния вятър, фронтът на огъня се разраства за минути. Обявено е частично бедствено положение, в гасенето се включват и два военни хеликоптера от авиобаза "Крумово".  Наред с пожарникарите на мястото, където вилнее стихията , са и доброволците. Сред тях - всички 50 човека от гражданската организация "Брат за брата". За Валентин Маврев, доброволец и член на гражданската организация, един от най-повратните моменти е бил недопускането на пламъците от другата страна на шосето на пътя Стара Загора - Старозагорски бани. "Става въпрос за 17-километрова отсечка, бяхме се разпределили на дежурство по протежението на целия път. Няколко дни бяхме на пост, а хората ни носеха вода и храна",  разказва  доброволецът. 

Благодарение на усилията на пожарникари, горски и доброволци, огнената стихия бе овладяна, а къщите -  спасени. 

Втората история за Доброто ни води в Университетската болница в Стара Загора. През октомври, тази година, десетки се включиха в гражданската инициатива по почистване на двора на здравното заведение. Идеята за акцията бе на един млад човек -  Ангел Малешков, прегърнаха я много хора, с транспорт и логистика помогна и община Стара Загора. От двора на болницата бяха извозени два камиона с боклук. Със собствени средства, събрани помежду им, участниците в инициативата успяха да освежат пейките, поставени бяха и  кошчета за отпадъци. Седмица по-късно пък Общината възстанови забравената и изоставена в годините детска площадка в двора на здравното заведение. А в навечерието на Рождественските празници пак същите тези хора зарадваха големите пациенти на болницата с мандарини и календари, а най-малките с коледни подаръци. 

Третата история  за Доброто има  двама герои – едно момче – Георги  от Стара Загора, издирвано от родители и близки в продължение на няколко дни и един младеж – Даниел от Варна, който го откри и доведе в дома му в Стара Загора.  На 13 ноември вечерта Даниел Стоянов приключва работа в заведението в морската столица, в което работи. Понеже било студено включва двигателя личния си автомобил, за да се стопли и отива да паркира служебния. Когато се връща, на шофьорското място в личната си кола, вижда непознат младеж. Първоначално Даниел и не подозира, че това е издирваният Георги от Стара Загора. Разбира  го от самия младеж, който му разказва, че е стигнал до Варна с автобус, че няма никакви пари и разполага единствено с лична карта.

Даниел успява да убеди Георги, че трябва да се върне при близките си. До Стара Загора го докарва с личния си автомобил.  Рано сутринта спасител и спасен звънят на вратата в  дома на изчезналото момче

За стореното добро Даниел Стоянов не разказва на никого. Дори баща му разбира от по-малкия му брат, заедно с когото Дани води Георги до Стара Загора. В продължение на няколко дни половин България издирваше благодетеля на младежа от Стара Загора. Полицията го откри първа, дори планира и специална церемония на която младият мъж да получи награда и благодарност. Даниел се отказа от нея, защото, както той казва "Доброто се прави тихо". 

Доброто – то е жест на внимание за едни, протегната ръка за други, помощ в точния момент, подкрепа за трети. Може да го срещнем навсякъде, във всеки момент. А случи ли се тази среща сърцето се стопля. И някак си казваме, че колкото и да е забързан и озлобен денят, колкото и озъбено да е времето в което живеем, в него все пак има място за усмивка и за надежда. От хората за нас, хората