Днес, от 18.00 часа, в Регионална библиотека "Захарий Княжески" е представянето на антологията "Младост" с избрани стихотворения на Иван Мирчев. Любопитен факт е, че произведенията са лично подбрани от поета с посвещение на  съпругата му Стефанка.

"За него не съществуваше провинциален и столичен творец. Смяташе, че човек, когато е достатъчно талантлив и трудолюбив, може да се реализира във всяко време. Той беше красноречив пример за това. Посвети живота си на Стара Загора. Имаше възможност да отиде в столицата, но не се възползва от нея. Беше безпартиен. Казваше, че изкуството е надпартийно и няма нужда от катерене по стълбицата и домогване до служби и познанства. Стана известен, уважаван писател, въпреки че не се занимаваше с политика и не плуваше в тия мътни води", сподели, часове преди представянето на сборника, внучката му Стефанка Мирчева. 

 Един от най-изявените символисти в българската поезия повече от четвърт век работи като чиновник в Народната банка в Стара Загора. Първите си стихове печата през 1913 година в столичното списание „Бисери“, издавано от Иван Ст. Андрейчин. 

От 1916 до 1918 година списва литературно-художественото списание „Хризантеми“, предпочитана трибуна на българските символисти. В следващите десетилетия поетът сътрудничи активно на множество елитни издания: „Везни“, „Начало“, „Съдба“, „Златорог“, „Читалище“, „Пламък“, „Септември“, на „Млада Бъл­гария“, „Светлоструй“, „Кормило“, „Литературен час“, „Литературен подем“, „Златно руно“, „Гребец“, „Кула“, „Лост“, „Литературен фронт“ и др. 

Почти през целия XX век, като се започне от драматичната епоха около Първата световна война, до 70-те и 80-те години, името му не слиза от страниците на специализирания периодичен печат. Поетът е близък приятел с най-видните интелектуалци на времето си, между които и съгражданите му Николай Лилиев и Иван Хаджихристов. Показателна е духовната му връзка с художника Иван Милев, на когото в началото на 20-те години на XX век организира в дома си първата самостоятелна изложба. 

Иван Мирчев е член на Съюза на българските писатели и на Асоциацията на европейските поети.  През 1967 година е отличен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“, а през 1970  е обявен  за „Заслужил деятел на културата“. Носител е и на орден „Народна Република България“ (1977) и юбилеен орден „1300 години България“. Умира в Стара Загора на 14 април 1982 година.