На 18-ти юли в цялата страна с цветя и венци почитаме рождението на най- величавата и светла личност в нашата история Апостола на свободата. Тази година се навършват 187 години от раждането на Васил Иванов Кунчев, Левски.
"Левски е дошъл да просвети българската нация! Той е завършил своята мисия!", с тези думи започва разговорът ми с художника Александър Алексиев, който издирва и колекционира късчета българска история. Той е на мнение, че рождената година на Левски е 1846 г., а не 1837 г. За доказателство на тезата си, посочва снимката, която притежава от откупения през 1990 г. архив на Георги Странски от неговите наследници. Според моя събеседник двамата мъже на нея са Левски и Странски, които са видимо на една възраст. А Странски е роден през 1847 г. в Калофер. „Другите категорични доказателства са, че сам Апостола казва пред съда в София през януари 1873 г., че е на 26-27 години. На въпросите:“ Как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?“, той отговаря: „– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.“ Както и снимката от османските архиви, предоставена през 2018 г. на българските историци, по която е бил издирван Дякона в цялата империя, на гърба й са описани външния му вид и възрастта, 25-26 г.“, изброява доводите си Александър Алексиев.
Има и още доказателства за това, че Васил Левски е роден през 1846 г., продължава моят събеседник. „Посоченият 25-26 годишен момък от Панайот Хитов, когато споменава за заседанието на БРЦК в Букурещ през 1872 г., чието описание съвпада с това на Дякона. От съображения за сигурност не е посочил името му… Възрастта му се потвърждава и от писанията на Димитър Страшимиров и от неговия братовчед Васил Караиванов, който казва, че двамата с Левски са съврастници.
Според художника, 1837 г. е наложена като рождена година на Левски от Захари Стоянов и Иван Вазов, които обърнали годината за по-драматично. И пояснява, че е стигнал до тези изводи от книги от 80-те и 90-те години на 19 в., които притежава, за всяко свое твърдение посочва първоизточници и източници на информация, държи всичко да е „черно на бяло“.
Както за притежаваните от него два документа с два печата на БРЦК, ползвани от Левски за тайната поща, на които лъвът се различава по короната на главата си. Тези ценни документи били откупени от покойния вече емигрант Петър Аладжов от наследниците на политика Васил Радославов. / два пъти министър-председател на България - през 1886 г., и от 1913 до 1918 г./ Днес се намират в Музея на Възраждането във Велико Търново. „Левски е приемал лъва с корона не като символ на монархия, а на суверинитет и независимост, защото лъвът е най-царственото и силно животно в природата.“, разсъждава като художник Алексиев.
Стане ли дума за Апостола и отношението му към откритите за него исторически свидетелства, Александър Алексиев задава с недоумение въпроса: „Защо и историците, и политиците, и всички българи, когато цитираме един от заветите на Васил Левски не довършваме докрай един от тях :“ Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, и за българинаи за турчинът, и за евреинът и пр.,“.
А заветът на Левски в цялост е: Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
И завършва разговора ни с мисълта си „Минало и бъдеще, чрез нас, сега, чрез мига! В този миг!"
Спектакълът "Децата и зависимостите" ще представи тази вечер от 19 часа Пето основно училище "Митьо Станев". Зад сценария на постановката стои колективен труд, актьори са децата от училището, а режисьор е добре познато име – Радост Младенова..
Небето винаги сме свързвали с необятното, с космоса, с мечтите, неизвестното, далечното и недостижимото. Милен Димов е създател на рекламни и други аудио-визуални продукти за радио, телевизия, интернет. Радио водещ и звукорежисьор остава в кръвта..
Етнографска експозиция в стара пашакьойска къща откриха в Болярово. Музеят се помещава в реставрирана автентична къща в града на поп Атанас Николов, която е съхранена от периода след Освобождението, съобщиха от общинския пресцентър. На сградата е извършен..
Организацията „Синя Гордост“ ще заведе 120 футболисти и треньорите им от детско-юношеската школа Локомотив –Стара Загора на прожекцията на филма „Гунди- Легенда за любовта“. Билетите се поемат от феновете на "Левски". „Идеята е чрез филма децата да..
Над 25% от всички раждали жени са преживели следродилна депресия, а между 50 и 80% в следродилна тъга. Точни данни няма как да се определят, тъй като повечето жени не търсят помощ, каза за Радио Стара Загора клиничният психолог и психотерапевт Радост..
Нов проект на Еразъм+ в Африка и Йордания планира Тракийският университет за следващата година. В колаборация между Ветеринарно-медицинския, Педагогическия и Аграрния факултет, студентите и преподавателите ще се включат в дейности като..
Ивайловград е живописно градче. Оживено място за търговия и развитие на занаяти, в миналото. Селището е възникнало в края на ХVІ век, в близост до разрушения средновековен град и митрополитски център Лютица /днес квартал Лъджа/, под името Ортакьой, наречено..
Нова Загора и тази година посрещна занаятчии от близо и далеч за празника на града -Петковден. Изложението "Живата традиция" се провежда от 9 октомври, а днес е кулминацията на празничните събития в града. Различни занаяти като ножарство, дърворезба,..
Имен ден днес празнува Петко Колев от старозагорското село Михайлово. Преди дни мъжът навърши 101 години и вече навлезе във второто столетие на живота си. С две дъщери, четирима внуци, четирима правнуци и две пра-правнучета дядо Петко..
От векове народът ни омесва по мистичен и магичен начин нишките на традицията и на вярата в хляба. За всеки празник обичаят повелява на масата да има обредна погача. От пет години в Казанлъшкото село Бузовград около Пековден, когато е..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net