Село Ловец е на 20 км от общинския център Стара Загора. Съществуват данни, че живот тук е имало от праисторическо време.
Докато чакам да стане време за срещата ми с кметския наместник Недялка Янкова на пустия селски площад, вниманието ми привлича красивата и величествена сграда на селската църква, чийто кръст е наклонен, мазилката и част от корнизите по прозорците и купола са частично увредени, стъклата са замазани… Тази гледка удря право в сърцето!
Иззад завоя пристига почти спортно облечена жена на велосипед, с която разменихме поздрави за „добро утро!“ и разбрах, че това е г-жа Янкова. Ведрото й излъчване и усмивка бързо скъсяват дистанцията. Оказва се, че с усмивка, разбиране и желание да подкрепи всеки, общува с жителите на селото.
При влизането в сградата на кметството, в чийто двор са подредени добре гледани цветя, госпожа Янкова показва паметната плоча в ляво от входа с имената на всички жители на с. Ловец, които са загинали в двете Балкански войни, в Първата и Втората световна войни.
Започваме разговора с кметския наместник на селото, което по време на османското робство се е казвало Авджи Дуванджии, което означава „ловци-соколи“, защото българите, заселили се около турския чифлик се занимавали с обучението на соколи за лов. След Освобождението селото било преименувано и до 1950 г. се казвало Ловеч, но след това последната буква била поправена и селото става Ловец.
Връщайки се в спомените си, Недялка Янкова разказва, че живяла до 7 годишна възраст в селото, когато било живо и многолюдно – с над 1 000 жители. Хората работели по полята, в зеленчуковите градини, гледали крави и овце, били задружни и се подкрепяли… После се преместили със семейството й в Стара Загора. Но всяка седмица се прибирали от града. А днес трудно можеш да срещнеш някого на площада. За съжаление някогашното училище с три големи стаи и салон, с камбана, която биели с брат й и другите деца, докато тичали да се крият в мазето му и да се катерят по покрива или да ритат топката в двора – отдавна не съществува, дори като сграда. Не съществува и здравата му каменна ограда, а църквата „Св. Рождество Богородично“отдавна е затворила врати, с тъжно наклонен кръст…
„Не ми се иска ,този храм построен с доброволния труд от всяка къща в селото и с дарения, да си отиде с възрастните хора, които останаха малко и заради нашето безразличие…", казва кметицата.
Писала писма и жалби до всички институции за спасяването на църквата и вярва, че ще я спасят с общи усилия. "Също като бялата лястовица в Йовковия разказ „По жицата“ , надежда за това ми дава една малка бяла птица! Бялата забулена сова, която създаде свое семейство под купола на Божия храм тази пролет, за мен е знак, че можем да го запазим и да му вдъхнем живот! Защото, какво сме ако нямаме вяра и надежда, ако не вярваме в доброто у човека? Вярвам, че с църквата ще съживим и село Ловец…Трябва да оставим нещо на тези след нас!“, сподели с оптимизъм и надежда мечтата си Недялка Янкова.
С тази надежда е направила и красивия детски кът в паркчето до кметството и до обновения пенсионерски клуб...
Ивайло Иванов е запален по кънките на лед и от 10 години работи за създаването на пързалки в цялата страна като е представител на най-голямата фирма в света. Той сподели в интервю по Радио Стара Загора разочарованието си, че в родния му град Стара..
Гимназията с преподаване на чужди езици "Ромен Ролан" в Стара Загора е домакин на Национално състезание за речеви и комуникативни умения на английски език , организирано от Министерството на образованието и науката. В студиото на Радио Стара..
С настъпването на месец декември, смело ще влезем в сезона на партитата и празнуването на Коледа и Нова година. За тези тържествени поводи визията винаги носи, както самочувствие, така е и част от доброто настроение. По думите на коафьора Стенли..
Доскоро съседите на Даниела и Димитър Димитрови чуваха от горния етаж звуците на виола и тромбон, но от няколко дни музиката е придружена от много по-висок тон – плач. Да, музикалното семейство вече свири в „състав“ от петима. Даниела и Димитър са горди..
За 54 път тази година Стара Загора ще се превърне от утре в столица на оперното и балетното изкуство. А догодина под Липите най-старият извънстоличен Оперен театър в България ще чества вековен юбилей. Две години преди първата оперна постановка –..
Нова страница за нас. Така определи изпълнителката Невена Цонева творческия път, по който самостоятелно поемат с барабаниста Венко Венков. Тя сподели, че тепърва се учат да достигнат до хората, чрез своя собствен стил музика. Невена Цонева счита,..
Бюст-паметник на Димитър Наумов ще бъде открит в събота в едноименната Професионална селскостопанска гимназия в Садово, съобщи директорът на учебното заведение Димитър Йорданов. От 2023 година школото носи името на видния старозагорски общественик, а..
Знаете ли кой е най-старият дърворезбар в България? Той е на 91 години. Живее в Павел баня, в къща, строена през през 1912 година. Името му е Иван Бубев. Той е Майстор. Може да "извади" от камъка птица, овен, грозде, да превърне желязото в..
На 13 ноември отбелязваме Световния ден на Добрината. Традицията е от няколко десетилетия. Тя води началото си от 13 ноември 1998 година. Тогава Токио става домикин на Първата конференция на Световната организация по доброта. Форумът приема и Декларация..
Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие обявяват началото на традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". До 6 декември ученици от I до VII клас могат да се включат и да покажат творческите си умения и..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net