Диляна Александрова е от Харманли. Тя е една от многото момичета и млади жени,облечени в носиите на нашите прабаби отпреди стотина и повече години на Третия национален събор "Ангел войвода" в Араповския манастир край Асеновград. Всяка една от тях привлича погледа ти и не скриваш възхищението си - коя от коя по-хубава и по-гиздвава, като на сгляда на хорото на селския мегдан или на пазара на някой възрожденски граде...Девойката е щастлива, че упражнява професия, за която си е мечтала – фризьорка. За първи път преди няколко години решава да отиде на фестивала на народната носия в Жеравна, когато от майка си разбира, че в семейството й пазят сватбената женска носия на нейната баба. Диляна решава, че точно в Жеравна ще покаже тази ценна реликва, завещана й поне от две поколения преди нея.
Тогава се запалила да търси автентична народна носия от харманлийско. След бабината сватбена носия е успяла да си намери още 3 автентични народни носии. Присъствала на разговор, когато чула, че на човек най-много му отива носията от края, в който е роден. Затова само една от носиите е северняшка, пояснява Диляна с чаровна усмивка. И признава, че мечтата й е да си намери и стара старозагорска носия. На въпроса – от къде идва това желание да не спира да търси стари женски национални костюми, отговаря простичко: „Ако човек вижда природата, ако вижда планината, ако вижда шевиците, той намира красотата навсякъде. Ще оцени българското и ще го намери навсякъде, където иска!“
Цялата грее в старата си харманлийска носия, когато говори за причината да дойде на Националния събор „Ангел войвода“, организиран от Сдружение „Хайдути“ и община Асеновград – чувството когато всички българи се хванат на хорото, когато народната песен идва от сърцето…
А на въпроса ми какво ни държи на това малко, райско кътче земя, наречено България, красивата девойка отговаря: „Тук на райското кътче България, здраво ни държат корените и вътрешното усещане от къде идваш! Да знаеш кой си, да го почувстваш…. И хорото! Не знам дали сте забелязали, когато музиката свърши, как хората още се държат за ръце?! Това е, което ни държи!“
Виниловите плочи са носител на звук без конкуренция в продължение на много години. Производството им започва да се развива от началото на 20 век. Първите са направени от глина и крехък материал шеллак и са събирали само няколко минути запис...
Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net