Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Старозагорка е ушила знамето на Клисура в Априлското въстание

4
Снимка: Кристина Русева

Стара Загора може да се гордее с много имена, посветили себе си на Отечеството – дали живота си за свободата и подчинили дейността си на просперитета ни като народ. Днес, много от тези имена са забравени или останали незаслужено неизвестни за днешните поколения.

 Едно от тях е това на Зюмбюла Попстефанова, която спокойно може да бъде наречена „старозагорската Райна Княгиня“. Колко от нас знаят коя е тя и какво е сторила за България?

 „Родена е на 6.08.1857 г. в семейството на хаджи Васила Желязкова и отец Стефан Колчев в Стара Загора. Васил Левски се сприятелил с баща й и станал кум на родителите й през 1856 г., а по-късно и неин кръстник. Близките връзки на семейството й с Апостола и с местния революционен комитет повлияли на възпитанието й и мирогледа", разказва спомените на будната старозагорка Веселина Тракова. Те се пазят в Държавен архив – Стара Загора, като „Частични постъпления за живота и дейността на Зюмбюля Попстефанова“  под номер 592.

  Тя била съученичка с Райна Попгеоргиева в девическото училище на Теофано Попова, двете стават близки и остават приятелки за цял живот. След завършване на старозагорското школо поемат по един и същи път – Райна Попгеоргиева става даскалица в родното Панагюрище, а Зюмбюля  в Клисура. Заклела се във вярност на народното дело, тя получава заръката на местния революционен комитет да ушие знамето на клисурските въстаници. На 20-ти април предава копринения байрак на председателя Никола Караджов с думите „Да живее свободата! Да живее България!“ 

    След потушаването на Априлското въстание Клисура е опожарена, а населението е подложено на жестокостта на поробителя. Зюмбюля е принудена да се крие три месеца с оцелелите въстаници и жители на Клисура и околните селища в планината. Често, за да оцелее се налага да се преоблича като мъж, като кадъна или баба. "Свако й, който знае турски, наема турчин да ги закара с каруцата си до Стара Загора. За да го заблудят, младата жена се облича в дрипи и  си начерня лицето със сажди, прави си бръчки. Отегчена от дългия път, изпълнен с неизвестности, когато наближили Казанлък тя извадила книга, което предизвикало съмненията на турчина. За да приспи мнителността му, свакото му предложил шише ракия, а смъмрил племенницата си да скрие четивото. Така се добрали до родната Стара Загора.", продължава разказа за живота на смелата девойка, Веселина Тракова.

 На следващата година при отстъплението на руските войски и опожаряването на Стара Загора, турците посичат баща й , а Зюмбюля и семейството й стигат пеша до с. Турия, където доживяват Свободата.

 След Освобождението се омъжва за  Георги Стоянов от с. Колена, раждат им се две дъщери. По-малката, Райна почива на 8 години. Скоро се споминал и съпругът й. Останала с първородната – Стефания , тя отново учителства в Стара Загора, Казанлък, с. Пандаклий / Ямболско/, Казанлък,  Мъглиж и в дома за сираци „Теофано Попова“

  До края на дните си будната старозагорка, въпреки влошеното си зрение, не спирала да чете. Често казвала: „Не мога да не чета! За мен книгата е другар, а четенето – храна!“

 След 1919 г. когато загубила едно след друго дъщеря си и зет си, остава със своя внук Петко Глътников до смъртта си на 21.06.1930 г.

Днес във фондовете на "Държавен архив" Стара Загора се пазят саморъчно написаните кратки спомени и автобиография на Зюмбюля /поп/ Стефанова и извинително писмо, че не може да присъства поради напредналата й възраст, по повод поканата на гр. Клисура  на отбелязването на 50 -та годишнина от избухването на Априлското въстание. То е написано на пишеща машина, с дата 26.IV.1926  г. и саморъчен подпис на Зюмбюля Стефанова.
  Една личност, незаслужено забравена, която заслужава достойното си място в пантеона на видните и достойни личности на Стара Загора и в златния летопис на героите на майка България. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Грамофонът и виниловата плоча – новата стара мода

Виниловите плочи са носител на звук без конкуренция в продължение на много години. Производството им започва да се развива от началото на 20 век. Първите са направени от глина и крехък материал шеллак и са събирали само няколко минути запис...

публикувано на 12.01.25 в 16:40

Радост Овагимян, психолог: Започнете новата година не с нереалистични планове и обещания, а се фокусирайте върху момента

Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите на 2024 г.

За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г.  Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..

публикувано на 06.01.25 в 14:03

Стойчо Стойчев: Станахме свидетели на чудо в природозащитата

През изминалата година станахме свидетели на  завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..

публикувано на 05.01.25 в 17:55

За книгите и баницата

Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..

публикувано на 03.01.25 в 17:53

Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър

    В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..

публикувано на 06.01.25 в 07:10

Традиционни рецепти за празничната трапеза от баба Пенка

В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..

публикувано на 31.12.24 в 12:05

Шеф Иван Агафинов за храната като философия

Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..

публикувано на 31.12.24 в 12:03

Историята на Ахмед - между два свята

Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...

публикувано на 30.12.24 в 12:45

Пътят на какаото: от Югоизточна Азия до предизвикателството за бутиков бизнес в България

Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..

публикувано на 30.12.24 в 11:54