Тази година се навършват 285 години от рождението на св. Софроний Врачански. Видният духовник и възрожденец е роден в семейството на заможен котленски търговец на добитък през1739 г. като Стойко Владиславов. Учил се в килийното училище на Котел и се изучавал занаят при местните абаджии. Любовта му към черковните книги на старобългарски и гръцки език и силният му стремеж към духовни занимания, предопределят избора му. Той е ръкоположен за свещеник в знаменателната 1762 г., когато Паисий Хилендарски написал "История славянобъблгарская". Три години по-късно младият свещеник бил завладян от желанието на хилендарския монах да разпалва искрите на народната свяст и направил първия препис на малката му книжица за църквата в родния си град. Този препис се пази в Националната бибилиотека "Св. Кирил и Методий". Вторият препис Софроний прави за себе си, отново в Котел през 1781 г., който днес се съхранява в Академията на науките на Румъния.
Свещеник Стойко Владиславов, става епископ Софроний Врачански след 1794 г., когато е ръкоположен за епископ на Врачанската епархия.
Като духовник служи и пътува до Карнобат, Света гора, Анхиало, Арбанаси, Къпиновския манастир, Видин, Букурещ и Влашко...
Софроний е един от първите радетели и основоположници на новобългарския език и литература.
Писателската му дарба личи в "Кириакодромион" / "Неделник" / - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани върху старобългарски и гръцки източници. Тази книга е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия български език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и други сборници и съчинения – „Неделное евангелское толкование“ , "Житие и страдения грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ", които му отреждат името на най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
През юни,1811 г.е учредена първата самостоятелна бойна българска единица " Българската земска войска" след 400 години, откакто българската държава не съществува. Духовникът, който освещава бойното знаме и благославя българските доброволци, е Софроний Врачански.
Като ни припомни тези важни факти и периоди в живота на видния възрожденец, една от последните му наследници - проф. Маргарита Харбова каза за Радио Стара Загора "Такава велика личност не се създава, тя се ражда, защото времето има нужда от нея. С дейността си той възражда българския език, възражда българина. Затова на този ден можем само да се поклоним пред неговия живот и дело."
През последните си години Софроний се оттегля в манастир край Букурещ.
Като посочва, че Софроний няма нито ден, нито гроб, в който е погребан, неговата наследница продължава да издирва документи, творби и факти, свързани със Софроний и да не спира да вярва, че те ни чакат там някъде във времето... За да ги открият българските историци и да ги предадат на следващите поколения българи.
Проф. Харбова повдигна завесата над някои от нейните търсения и открития, от които е и името на епископ Поликарп, за когото учените предполагат, че е потомък на Софроний Врачански. И макар, че не се знае много за неговото родолюбиво дело и, че следите му се губят подобно на Софроний във времето до днес, все пак е известно, че е първият, който е подел честването на светите братя Кирил и Методий.
„Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в.“ е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници..
В Деня на българското кино – 13-ти януари да си спомним за режисьора, сценариста и на главния изпълнител в първия български игрален филм „Българан е галант“ – Васил Гендов. Роденият в артистична фамилия в Сливен на 24.11.1891 г. Васил..
На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота..
Обещания не си давам, просто действам. Опитвам да бъда такава, каквато съм, да изпълнявам това, което съм казала и да разведрявам живота на хората с моето присъствие, с моята музика, с моите песни, защото това ми е професията. Това каза за..
Актьорите Йоана Буковска – Давидова, Параскева Джукелова, Герасим Георгиев – Геро, Валентин Танев, Светлана Бонин и Христо Бонин ще играят на старозагорска сцена. Комедията, с която ще участват е със заглавие „Срещи в сряда“ на 19 януари (неделя) от 19..
Стара Загора ще е домакин на фестивала „МЕНАР“ за кино от Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. Прожекциите ще са от 17 до 28 януари, а домакин на събитието за девета година е Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Ще бъдат..
По повод 130-та годишнина от рождението на големия български поет и публицист Гео Милев, в къщата музей в Стара Загора организират поредица събития. Първото от тях е литературната викторина за ученици, която ще се проведе на 15 януари (сряда) от..
Престижното звание Читател на годината получи Стоянка Денкова Иванова, магистър по социални науки. Тя е редовен читател от повече от 40 години, разказа директорът на библиотеката Росица Петрова. „Тя се чувства вече като част и от нашия екип,..
На 13 януари, понеделник, в изискания салон на Държавна опера Стара Загора ще се проведе прожекция на новия български игрален филм „Сватба“. Това съобщават от пресцентъра на общината. Лентата, вдъхновена от неповторимия и магичен свят на Николай..
Новата година за трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора започна с репетиция на един от знаковите спектакли, които ще бъдат представени през 2025 г. Това е “ШВЕЙК ПРЕЗ ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА” по Ярослав Хашек. С този проект слагаме..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net