Ангел Войвода е почти митична личност от времето на хайдушкото движение през първата половина на 19 в. Хайдутвал 33 год. , разказва Георги Радулов от Сдружение „Хайдути“, Пловдив. Интересът му към личността на този  почти, неизвестен българин се родила, след като станал член на патриотичното сдружение. Но искрите да научи повече за българските хайдути и хайдушкото движение, за подвизите и героизма на  тези българи, превърнали се в олицетворение на несломимия български дух, борещ се за свободата на цял един народ, разгорен в душите на малцина верни другари, запалила бабата на Георги. Той бил 8-9 годишен, когато тя му разказала покрай филма за Капитан Петко Войвода за хайдутите и за Ангел войвода. Разбрал, че благодарение на него днес съществува Араповския манастир и кулата в средата на манастирския двор, наречена на него, Георги започнал да издирва документи и факти за личността на Ангел Кариотов, останал в българската летопис като Ангел войвода.

  Роден е през 1812 г. в първомайското с. Драгойново, в семейството на Стоян Кариотов, който също бил хайдутин. Знае се, че майка му е била от хасковското с. Сусам. За него има много сведения, оставени ни от живи негови ятаци и четници. Има написана и книга за дейността му. След смъртта на майката, бащата се мести с децата си в с. Татарево. Ангел бил природно интелигентен, но растял буен и  непокорен. Едновременно с това бил и много вярващ.

  Прекарвайки зимите в манастирите по българските земи, той се научил да чете и пише, добил много знания от църковните книги, с каквито малцина наши сънародници можели да се похвалят по онова време.

  Основно се подвизавал в Тракия – бил наричан „Царят на Родопите“, „Тракийско слънце“ и с много други прозвища. Има сведения, че няма кътче от българските земи, където са го повикали, да не се е отзовал да защити онеправданото българско население – Охрид, Одрин, Троянско, Битоля, Калоферския балкан, Фелибелийската кааза…

  „Предрешен като търговец на моруна влязъл в конака на видинския паша. След като си заминал, турският управник намерил бележка, в която го предупреждава, че ако не възпре местните бейове и аги да безчинстват над българското население, следващия път ще му пусне един куршум.“, разказва Георги Радулов. Имал по-различни разбирания от другите войводи на чети. Друга история разказва, че защитил беден мюсюлманин, търговец на добитък от самозабравилия се бей на Никопол. Защитавал без разлика угнетените и тормозени люде, дали са християни или мюсюлмани. Въвел и хайдушкия съд и правосъдие – дружината му трябвало да гласува какво да бъде наказанието на развилнял се турски феодал или самозабравил се местен чорбаджия…Въвел в дружината  дисциплина, строг морал и трезвеност.

 Араповският манастир е единственият, който е съграден по време на османското иго, и то в полето, недалеч от някогашното с. Арапово, днес Златговръх. Намира се на десетина километра от Асеновград. „За него Ангел войвода дарил 500 жълтици, но заръчал на майсторите да издигнат и кула от камък, която да бъде като стройна млада невяста. Кулата е висока 15 м., на два етажа, с бойници на четирите си страни и тайник. От горния й етаж се вижда надалеч във всички посоки, защото служила за защита както на хайдутите, така и на монасите от агаряните“, продължава разказа Георги Радулов.  

 Според него войводата е имал  връзка с Георги Стойков Раковски  и Апостола на свободата Васил Левски. Идеологът на българското национално освободително движение Раковски се е срещал  с Ангел войвода във  Влашко, за което пише в книга от 1893 г.  В нея се споменава за едно писмо до игумена на Троянския манастир. От съдържанието му, става ясно, че котленецът е заимствал организацията на Първата българска легия от опита и организацията на четата на Ангел войвода.

  "За връзката с Левски, можем да съдим от това, че Раковски е учител на Дякона и от това, че зографите, на които Ангел войвода поверил изографисването на църквата в Араповския манастир, са Алекси Зограф и Георги Данчов Зографина. Вторият е председателят на чирпанския таен революционен комитет, близък съратник на Апостола в този край.", допълва изследователският си разказ моят събеседник.

 Загива геройски през 1865 г. след неравна четиридневна битка с редовна турска войска в Рила. Битката се води недалеч от Рилския манастир, след акция на четата му  в Македония. Местните нарекли върха Ангелов връх.

 Завещал ни две църкви, дарявал пари за поддържането на  манастири и училища, защитавал бедните българи и турското население от бейовете и чорбаджиите - този голям , виден българин незаслужено остава почти непознат за днешните поколения. Негов паметник има в гр. Първомай.  

 Догодина, от 28 до 30 юни в Араповския манастир ще се проведе за поредна година Съборът на Ангел войвода, по идея и организация на Сдружение „Хайдути“.

 В звуковия файл чуйте какво разказа за Ангел Войвода Георги Радулов от Сдружение "Хайдути", в Пловдив.