Тези дни една добра вест долетя от Сдружение „Зелени балкани“ – след 30-годишни усилия и дълга, упорита работа природозащитниците у нас, са на път да върнат един от изчезналите хищни видове птици – брадатия лешояд!
„ До този момент, когато тази красива и горда птица ще се рее в родното небе има още малко време, но за него допринесоха с неспирните си усилия, отдаденост и жертви в личен план много български еколози, биолози и доброволци от Фонда за дивата флора и фауна, Дружеството за защита на хищните птици и Сдружение „Зелени балкани“. Буквално постигат една мечта, която се ражда, когато са на 13-14 години, а до днес са отдали живота си да се върне този вид птици в българската природа...“, споделя радостта си Елена Тилова, която е част от екипа, работещ за осъществяването на целта.
Този рядък и ценен вид птици в целия свят, е изчезнал у нас през 70-те години на миналия век, но процесът е започнал десетилетия преди това. „Тогава дивите животни са били определяни като „полезен и вреден дивеч", към който спадат грабливите птици, сред които са били и различните видове лешояди у нас. Дори се давали награди на ловец, който занесе отрязани крака на хищна птица“, разказва Елена Тилова. Освен залагането на отрова, изчезването на пасищните животни, урбанизирането на все по-големи територии, електропреносната мрежа, също допринесли за изчезването на грабливите птици у нас. Постепенно екологията доказва, че липсата дори само на едно звено от хранителната верига нанася големи икономически загуби и природни щети, последиците са не само за дивите животни, но и за полезните и селскостопанските.
Връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България не е толкова лесен и бърз процес. Цял международен екип работи по този въпрос. Специалистите ще решат къде, кога и как да се върне застрашения вид, защото трябва да бъдат предотвратени всички заплахи – да няма близкородствени индивиди, сблъсъка с електрическите стълбове, да се повиши информираността и съзнанието на населението… Преди това трябва да се възстанови и популацията на белоглавите и на черните лешояди.
Международна мрежа от зоопаркове работи координирано под ръководството на международен екип специалисти за опазването и връщането на тези редки видове в естествените им местообитания по света. „Ако някога те са спомогнали за изчезването на много ценни видове диви животни, днес те играят ролята на Ноев ковчег за да ги върнем отново в естествената им среда“, поясни Тилова.
У нас е била останала само една колония от белоглави лешояди край Маджарово. Благодарение на усилията и правилната работа на природозащитните организации през последните няколко години, днес тези птици успешно гнездят в парк „Сините камъни“, във Врачанския балкан, край Котел и над Кресна.
Преди две години у нас започна успешно размножаването на черните лешояди. „Очакваме до 7 години да се заселят успешно близо 70 птици от този вид, които ще ни дари кралство Испания. Това са предимно индивиди успешно излекувани след различни инциденти. А скоро след тях да пристигнат и първите брадати лешояди. Надеждата ни е, че развитото стадно чувство у този вид птици ще привлече и скитащи индивиди. Както и, че повече от тях ще останат в родното небе и няма да се върнат в Австрия или Швейцария, решили, че там е техният дом.“, завърши Елена Тилова.
Николай Боев, който работи упорито за връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България е предложил видът да бъде символ на българската природозащита. За мнозина това е познатият знак с главата на лешояд пред една къщичка, който символизира защитените видове растения и животни у нас.
В звуковия файл чуйте интервюто с Елена Тилова от Сдружение "Зелени балкани".
Работилничка за мартеници създадоха в Болярово ученици , родители и учители. Децата показаха завидни умения при работа с бели и червени вълнени конци, за да създадат най-българския символ вещаещ идващата пролет –мартеницата, съобщиха от пресцентъра на..
Новата снежна покривка от последните дни дава възможност още малко да се порадваме на зимните спортове и игрите със снега. За старозагорци най-близкото място, където могат да покарат ски или шейни, е пистата на Бузлуджа. На час и половина път от..
„Това е разказ за движението в моя живот. Аз съм Владимир Карамазов. Актьор. Сега ще вляза в нова роля – на разказвач. Едно от важните неща в живота ни е да се движим напред – физически и ментално. Така можем да се озовем на места, които само сме..
Половин година след последното ми идване в кафенето на сем. Ставреви , известно като „кафенето на Левски“ в Болярово забелязвам нови „експонати“ по стените на кафенето. Едната половина от него е посветена на Апостола на свободата с графични портрети по..
Едва ли има българин, чието сърце да не трепва, щом чуе името Васил Левски! Име, което е символ на безсмъртие, а личността на Левски е най-святата за нас, превърната от всенародната почит и любов в икона, в светец. За нас, като българи, като народ,..
Пътуващите с градския транспорт в Стара Загора бяха изненадани с мили писма с благопожелания и валентинки. Жестът е посветен на двойния празник на Св. Валентин и Трифон Зарезан и се осъществява по инициатива на управителя на общинското дружество..
Той е роден в Чикаго, САЩ. Носи българско име, защото родителите му са българи, заминали преди години в Америка. В момента Жеко учи в един от най – престижните колежи за музика в Бостън. Баба му и дядо му живеят в Стара Загора и той гостува при тях...
Художествената галерия в Казанлък продължава със своята поредица от съботни срещи, като този път акцент ще бъде поставен върху бъдещето на храната и науката и иновациите в хранителните технологии. Тази събота, 15 февруари, от 13:00 часа в..
Брадато лешоядче е първото излюпено бебе за този гнездови сезон в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора, съобщават от организацията. Лешоядчето се е излюпило вчера след почти двумесечно мътене и е първото излюпено от..
Всеки стопанин обича своя домашен любимец, но прекалената грижа може да доведе до здравословни проблеми . Най-честата грешка, която допускат хората, е честото къпане . По този начин се нарушава кожната бариера. Животинската кожа, както при хората, е..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net