Младостта й е свързана с Италия, но цялата й професионална кариера преминава на сцената на Старозагорската опера. За първи път прекрачва прага на първия извънстоличен оперен театър на 3 септември 1971 година. И все още е в него, като преводач на либретата за субтитрите на италианските заглавия в афиша. 

От 1977 година преподава италиански и пеене. Речниците са винаги до нея. Водила е курсове на инженерите от ТЕЦ „Марица Изток”, на всички фирми, които имат отношения с Италия. Не спира да работи. Работата я крепи и вдъхновява. Радва се на уважение, на приятели, на хора, които я поздравяват по улицата или споделят линковете й от социалните мрежи. Обича сигурността и не е мечтател. "Най-голямото щастие е да посветиш живота си на това, което обичаш. Пътят е трънлив, болезнен, изпълнен с безсънни нощи, но на сцената, пред публиката, всичко се забравя."

Оперната прима е педантично подредена и емоционална жена. Винаги е елегантна и стилно облечена. Житейските преживелици са я научили, кого да държи в приятелското си обкръжение и кого на дистанция. Признава, че прощава на враговете си, но не може да забрави обидите им. "Ако злопаметността е да не можеш да прощаваш да ти зарасне в душата това, което си преживял, заради хората, то тогава аз съм много злопаметна. Бог е приготвил на всеки награда, според делата му. Живея спокойно старините си и няма за какво да съжалявам."