Тържественият вариант на Манифеста за независимост на България е изготвен през 1910 г.  Това е новата датировка на документа, закодирана в една от завъртулките в подписа на Цар Фердинанд от художника Харалампи Тачев. Текстът на манифеста е изписан в старобългарска стилистика върху пергамент с пискюли, дълъг 2 метра, със златния печат на монарха и сребърните печати  на министрите от правителството на Демократическата партия.

Връчен е на цар Фердинанд след изкачване на вр. Мусала.

Днес се навършват 115 години от обявяването на Независимостта на България от цар Фердинанд в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата столица Търново. По традиция в тържественото честване и във възстановките на събитието звучи пълния текст на Манифеста за Независимост.

Този акт, станал 30 години след Освобождението,  е едно от най-значимите постижения на българската дипломация и политика в новата история на България. Идеята за Независимостта на България е в стремежа на всички български правителства  на младата българска държава и на отдавна занимава княз Фердинанд.  Правителството на  Александър Малинов и монархът използват умело външнополитическата ситуация и въпреки, че делото противоречи на интересите на Великите сили, завършва с успех.

През юли 1908 г. в Османската империя идват младотурците на власт  след преврат. Избухва и стачката в източните железници, което дава повод на българското правителство да национализира железопътните линии на своя територия. Австро-Унгария открито се готви за анексия на Босна и Херцеговина след 30-годишния срок за управлението  й, което ще бъде явно нарушение на Берлинския договор. Под предлог, че отива на почивка, княз Фердинанд отива във Виена и се среща с австро-унгарския император Франц- Йосиф, за да се консултира и да търси подкрепа за отхвърляне на зависимостта от Турция. Удобен повод за това е  политическия гаф на турската страна, когато през август българският дипломатически представител в Цариград Иван Гешов не е поканен на приема за рождения ден на султана. Това е знак, че българската държава е считана още за васално княжество и е повод българското правителство да отзове дипломата и да заплаши със скъсване на дипломатическите отношения.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Още през нощта на 21-ви срещу 22-ри септември, Фердинанд телеграфира министрите да го чакат в Русе, организирано е събирането на търновското гражданство на следващия ден.

През нощта, при престоя на княжеския влак на гара Две могили, министър-председателят Александър Малинов съчинява текста на документа за обявяване на Независимостта. Фердинанд прави някои поправки - слага ударения и си подчертава отделни думи, защото не е говорел добре български език все още. И този текст чете пред събралите се търновци в църквата „Св.40 мъченици“. Отслужва се молебен за благоденствието на българската държава. Министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на  хълма Царевец пред събралото се многолюдно множество. Провъзгласяването на Независимостта, е следващата стъпка след Съединението, която прави младата българска държава към осъщесвяването на българския национален идеал. Актът е голям успех на българската дипломация, която  умело се възползва от противоречията между Великите сили. Някои от тях са против този акт, други са склонни да го подкрепят при известни условия…

 „Оригиналният текст на манифеста поправките и ударенията от Фердинанд се пази в централния Държавен архив. Но доста по-познат е тържествения вариант на документа, която е много оригинално написан от считания за придворен художник Харалампи Тачев. Изработен е върху пергамент, с дължина 2 метра, с посребрените печати на всички министри от правителството на Демократическата партия и златопечата на Фердинанд. Написан е в старобългарската стилистика за онова време и украсен с пискюли“, разказа за Радио Стара Загора  председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.

 „Новината, с която отбелязваме 115 години от този знаменателен момент в историята ни, е, че при сканиране на тържествения вариант на манифеста,в една от завъртулките на подписа на Фердинанд бе открита датата изработването му  -  2-ри август, 1910 г. До този момент се приемаше, че е бил изрисуван за първата година от честването на Независимостта“, каза още доц. Груев.

Тържественият вариант е бил връчен на величеството при едни поход до вр. Мусала, организиран от него самия с членовете на кабинета.  

Чуйте интервюто с доц. Михаил Груев в звуковия файл.