Балканските войни са време за гордост и опиянение, но и време за разочарование и покруса за цял един народ. 

През лятото на  1912 –та година  България печели една след друга победи на фронта. Но военните успехи на малката балканска страна не влизат в сметките на Великите сили. В сметките им не влизат и анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, още по-малко пък обявяването на независимостта на България.  Така, преди едната война да е завършила, започва втора – в която един срещу друг се изправят доскорошни съюзници, братя славяни.  

Междусъюзническата война  донася  крах на надеждите, че  идва времето в което земите, в които живеят българи ще бъдат обединени в една държава.  И макар че Междусъюзническата война е и времето на Първата Национална катастрофа за страната ни, народът ни не губи духа си. 

През есента на 1913-та година старозагорският търговец Никола Хаджистанев отказва да приема наем за дюкяните си от всички наематели, участвали в Балканските войни през 1912-та – 1913 –та година.  А друг един наш съгражданин пък намира сили да пише на черногорския крал. И да му върне ордена "Княз Данило", връчен му лично от тогавашния владетел на Черна гора  за принос към общославянската идея.  

Тази история под Липите разказва тъкмо за този човек - даскал Петър Иванов.  Един от първите старозагорски поети през Възраждането, сътрудник на редица вестници и списания,  автор на няколко драми, преводач на  книги.  Участник  във Втората Българска легия, общественик, даскал, родолюбец.  Роден е през 1847 година в Ески Загра . В родния град получава и основното си образование. 

"На народа ни по онова време са били потребни духовни водачи, затова и Старозагорската Църковна община  изпраща Петър Иванов да завърши шести клас в Белград. А след това той постъпва в тамошната Духовна семинария, разказва Райна Антонова," старши уредник "Нова история" в РИМ - Стара Загора. . 

След участието си във Втората Българска легия, Петър Иванов се завръща в Родината. И става даскал, учителства в Ески Загра, Сливен, в Карнобат.  Един от организаторите на Старозагорското въстание, даскал Петър Иванов е арестуван, разпитван, съден. Лежи и в затвор. Като всички останали старозагорски учители и той е лишен от право да преподава, затова и напуска Родината. 

Но се завръща след Освобождението и активно се включва в изграждането на Съвременна България. Заема редица административни длъжности - знае няколко езика, изключително начетен  и образован е. 

На 5.10 1912 година даскал Петър Иванов е сред хората, посрещнали наред със старозагорския митрополит Методий Кусев княз Фердинанд в Стара Загора. . 

Поражението на България във втората Балканска война донася на Петър Иванов много мъка и болка. Защото за него тя е предателството на доскорошните съюзници на България е крах на славянската идея. Именно  тази фраза използва Иванов в писмото си до черногорския крал, в което го уведомява, че му връща връчения преди две десетилетия орден за принос тъкмо към общославянската идея.

Даскал Петър Иванов умира в Стара Загора на 2 февруари 1927 година. Но стореното от него остава и прехвърля границите на времето. За да е пример на поколенията що значи да любиш род и родина.