БЕТ с това име познават по света Български есперантски театър. Той е основан през 1958 година от Кирил Дражев. Десетки са изиграните  представления пред международна публика. Зрители от над 30 държави бурно са аплодирали уникалната в световен мащаб формация, сдружила в програмата си пиеси от български автори, световни класици и произведения на есперанто.

Любопитен факт е, че по време на Втората световна война Адолф Хитлер забранява използването на създаденият от Лазар Лудовик Заменхоф език.

Творческият път на Петър Василев, един от най-дълголетните български актьори, е свързан с този политически неутрален език. "Моят баща, който е роден в  старозагорското село Сладък Кладенец през 1911 година, живя 98 години. От тях 75 са посветени на театъра. Освен, че беше актьор в Народния театър, преди това за кратко е работил във Варна, Пловдив и Русе, беше много добър есперантист", подчерта дъщеря му Румяна Василева.

Петър Василев научава езика в началото на кариерата си, в средата на 30-те години на XX век, когато на българското Черноморие идват германци, чехи и австрийци, между които и много есперантисти. Те го "запалват" по международния език. След края на Втората световна война, когато светът бавно започва да се нормализира, Петър Василев, вече утвърден актьор, е поканен в трупата на Българския есперантски театър. Театърът пътува по дестинации, които днес не биха впечатлили никого. Неговите артисти са чакани гости на световните есперантски конгреси във Виена, Лондон, Атина, Будапеща, Хамбург, Копенхаген, Париж...

Ангажиментите урежда техният ръководител Кирил Дражев, стар есперантист, живял преди Втората световна война във Франция. "Той беше много енергичен човек, пробивен, контактен, темпераментен и успяваше с голяма лекота да подсигури пари и участия", спомня си Румяна Василева. "Аз съм говорила със стари есперантисти, при пътуванията си из Европа, и те само като чуят Български есперантски театър "О, да! Гледахме в Лондон "Мандрагора" от Николо  Макиавели, гледахме "Свекърва" в Хелзинки, гледахме "Дванайсета нощ" от Шекспир в Будапеща и т.н и т.н."

Благодарение на Румяна Василева във Виена са част от спомените за Българския есперантски театър. 

"Така се стекоха обстоятелствата, че бях принудена да предам архивните документи, по отношение на Българския есперантски театър, в Музей Есперанто във Виена, който е филиал на Националната им библиотека. Преди две години тя отбеляза много тържествено своя 600 годишен юбилей. Баща ми искаше всичко което притежава за театъра да остане в България. До 1989 година Българският есперантски съюз имаше помещения, канцеларии, библиотека, архив, но после помещенията поетапно бяха реституирани. Така е след промените, не може да се разчита на никого. А този уникален театър жънеше слава за България. Грехота е, да не остане никаква памет за него. Отидох във Виена. Свързах се с уредниците на Музей Есперанто. Те ми показаха в експозицията си афиш от гостуването на БЕТ в австрийската столица, от 1970 година. И така, на няколко етапа занесох снимки, програми, афиши, дори занесох и гримовете на баща ми, а при последното гостуване подарих и фотоапарат, купен в Прага, през 1938 година."