Идеята за създаването му се заражда преди повече от 4 години. Тогава директорът на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства инж. Стефан Папукчиев решава, че за идните поколения трябва да бъде съхранена паметта на града и хората, които са го населявали.

Папукчиев представя идеята си на кмета Галина Стоянова. Получава безрезервната й подкрепа. Проектът започва лека полека да набира популярност сред обществеността. Така месец след месец, в музея се събират около 5000 изображения. 

Каузата обединява казанлъчани от близо и далеч, а сред дарителите са имената на някои от големите местни колекционери като Сашко Кръстев, Петя Големанова, Николай Вапирев и Антон Цанков.

Интересен факт е, че сред предоставените от Големанова албуми, Папукчиев открива изображения с интериор от стаята на известния казанлъшки род Шипкови.

„Селектирахме над 1500 изображения от всичките 5000, които получихме. След това решихме да ги подредим по обекти – „Розариума“, Площада, Чешмата, училищата, уличните чешми и т.н.", разказа инж. Папукчиев.

Своето място в книгата намират 900 снимки разположени на 520 страници луксозна хартия. „Стремили сме се да запазим максимално вида, в който ни е представена картичката, затова е наречен „Нашиятъ Казанлък“ такъв какъвто се пази в албумите, чекмеджетата и скриновете на хората. Около 280 човека ни дадоха картички, а 20 ни помогнаха да локализираме част от местата на снимките“, уточни директорът на музея.

Най-старата картичка включена в албума е от 1892 година. Тя е от честването на 300 годишнината от рождението на Ян Амос Коменски, в Казанлък.

С помощта на запазен градоустройствен план от 1908 година екипът на проекта успява да покаже разположението на града по това време, като за целта са използвани още и различни авиационни и панорамни снимки.

Местата, по които ще преминат читателите, разлиствайки страниците на албума са от Гарата на север по улицата към Площада до чешмата, а от там на запад до Пощата. В обратната посока ще минат по улица „Иван Хаджиенов“, стигайки до Болницата. На север от площада ще се разходятпо днешната улица „Скобелевска“, както си я знаем казанлъчани, от там ще стигнат до площад „Камилата“ или както му казваме днес „Малкото площадче“, след което до парк „Розариум“, летището и самолетната фабрика. Разходката продължава по „Обущарската“ улица, днешната „Свети Паисий Хилендарски, Пазара, Банята, Турската баня, реката, Кулата и качвайки се по стълбите ще стигнат на „Тюлбето“. 

В албума е запазено място за различните професии, с които са се препитавали казанлъчани, от точилари до хора сортиращи орехи за износ и такива, които вадят мед. Прелиствайки страниците ще узнаете,че любимите места за почивка на местните са били Кайнарджа, Крънската кория, местностите около река Тунджа и село Ягода.