"Русокастро реално е бил не крепост, а огромен град, на площ от 52 декара, най-големия може би в Южна България. Бил е мощен и укрепен още от 6 век, а през 9 век вече е българска фортефикация. По времето на Иван Асен Втори старите градежи са съборени и изграден отново целия град. Нов укрепен проход е направен, както и изградени кула и кладенец, също и водохранилище. Мащабни строителни дейности за един изцяло построен от основи нов град. Бил е основен такъв на границата с Византия. Държал е също и градовете по Южното Черноморие. Населението в Русокастро е било българско. През 1263 година византийски пълководец го укрепва, а през 1304 година населението гони византийските войници от селището и той отново е български. В 1332 година тук се е състояла и битката на Иван Александър срещу Андроник Трети Палеолог. Българската войска побеждава и след това византийците подписват договор и дават всичко на юг от Стара планина по Черноморието до Ахтопол на България. Мощен и упорен пункт е бил град Русокастро. Валът Еркесия пък е най-голямото земно насипно съоръжение в Европа през Средновековието. Дължината му е около 134 километра. Започва от района на село Дебелт и достига до Констанция на река Марица, сега Симеоновград. Това пространство е преградено с ров, който е открит на юг. Тук е била границата между България и Византия през 8 век, а вероятно се касае за периода на управление на хан Омуртаг, когато е изграден. На места е добре запазен този вал, като дълбочината му е до 3-4 метра. Лошото е, че няма експонирана част от него." заяви в интервю за Радио Стара Загора докторът на историческите науки Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас.