"Планината Странджа е разположена в югоизточните части на страната ни. Почвеното разнообразие включва жълтоземите, които се срещат единствено тук в Европейския съюз. През плейстоцена северните и централните части на Европа са били покрити с ледници, но в Странджа се запазва топъл и относително влажен климат. Поради това планината играе ролята на рефугия - място, където видовете може да мигрират и да се запазят. Планината е е част от Евксинската биогеографска провинция основно заради съобществата на източния бук. Символ на планината е странджанската зеленика, която някога е достигала до земите на Южна Швеция, но днес се е запазила единствено в Странджа и района на Кавказ. В Странджа се срещат ендемични таксони, като странджанското великденче и йордановото подрумиче. В Странджа попада първия резерват в България - Силкосия, обявен още през 30-те години на 20-ти век, съхраняващ реликтните букови и дъбови гори. Част от планината са още резерватите Витаново, Узунбуджак, Средока, Тисовица. Сред опазваните природните местообитания, попадащи в Натура 2000 задължително трябва да посочим тези на Западнопонтийските букови гори.", заяви в интервю за Радио Стара Загора доцент Борислав Григоров, преподавател по биогеография в СУ "Свети Климент Охридски".