Новата реалност в земеделието е темата на Деветата Националната среща на земеделските производители, която се провежда днес и утре в хотелски комплекс край казанлъшкото село Овощник.  На агроконференцията, която се завръща след 2-годишна пауза,  се дебатират актуалните теми и наболели въпроси от земеделския живот в страната и Европа.

Начало на събитието ще бъде дадено от министър Явор Гечев, а сред официалните гости  са представители на Министерство на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“, на  Европейския парламент, Копа Коджека и други организации от земеделския бранш.

Зърнени пазари, въглеродни сертификати и въглеродно земеделие са сред основните теми, които се обсъждат на срещата. Завръщането на форума съвпада и с началото на прилагането на новата Обща стопанска политика 2023-2027, съдържаща много нови правила и възможности за сектора.

По време на форума служебният земеделски министър Явор Гечев коментира пред журналисти и някои актуални теми. Една от тях е вероятността етеричните масла от растения да бъдат класифицирани като химически продукт. Земеделският министър поясни, че тази година Европейската комисията е изразила намерение да инициира определени промени в регламент от 2006 година, включващи разширяването на някои понятия.

"От тук идва опасението  дали етеричните масла  от растения, включително розовото и лавандуловото масло, да попаднат в обхват на допълнителни регулации и допълнителни отговорности по отношение на тях". коментира министър Гечев и беше категоричен, че нашата държава ще се противопостави остро на това. 

Министър Гечев заяви, че  Министерството на земеделието ще изпрати писмо до Европейската комисия, с което държавата ни ще се обяви против приравняването на естествените етерични масла към химически продукти. Псмото на Министерството ще бъде препратено и до всички български евродепутати, за да изразят своето становище и да се формира национална позиция по отношение на казуса.

"Не само ние, но и Франция изрази скептицизъм. Аз не мисля, че ще се стигне до вкарване на етеричните масла от растения към този механизъм от допълнителни регулации и ние като държава ще вземем всички мерки", каза още служебният земеделски министър. 

Министър Гечев допълни, че България формира над 50% от пазара на розово и е сред  най-големите производители на лавандулово масло и не можем да се примирим с подобен сценарий.

И днес министър Гечев заяви пред земеделските стопани, че започват проверки в цялата страна, за да се установи дали има спекулативно вдигане на цените на млякото и млечните продукти:

Цените на слънчогледа и пшеницата няма да продължат да падат, прогнозира също министър Гечев. Той изрази притеснението си, че в момента най-голямата опасност е да се застъпят продукцията от реколта 2022 година и тази, която предстои да се прибере след няколко месеца. Това може да се случи, ако няма раздвижване на пазара.

"Няма печалби в зърнопроизводството при настоящите ниски изкупни цени на пшеницата, липсата на пазари и високата себестойност на продукта от изминалата година", обясни още Гечев. "Като добавиш разходите за съхранение на продукцията, някъде се работи и на загуба. Надявам се стопаните да преодолеят поне прага на себестойност", обясни още той.

От думите на земеделския министър стана ясно, че въпросът е разискван и на изминалия Съвет на министрите по земеделие. Служебният министър обясни, че е обсъждано отваряне на т.нар. кризисен резерв. 

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов допълни, че към момента 5 млн. тона пшеница застояват в складовете. Има два наболели въпроса – къде ще се прибере следващата реколта и дали ще има пари да бъде съхранена, изразиха притеснението си зърнопроизводителите.