Днес в българската народна традиция се отбелязва Петльовден – денят на мъжките чеда, който се приема като мъжки празник, на плодовитостта на момчетата. Името му идва от обредното животно, което се коли. Празникът има регионално значение – разпространен е предимно в източна България – в Добруджа, Варненско, Карнобатско и Котленско и празнува мъжкото дете. Защото в нашата обредна традиция, то продължава рода. Празникът е познат с различни имена. Това идва и от съвпадението на датата 2-ри февруари /по стар стил/,  с деня на Св. Патриарх Евтимий, който според българите християни е закрилник на децата от детски болести, най-вече детски паралич. Това разказа за Радио Стара Загора етнографът от Института по етнология и фолклористика при БАН Илия Вълев.

 По старому, 2-ри февруари е Сретение Господне, когато Богородица представила младенеца Исус в Божия храм.

  Според народния ни календар празникът е посветен на децата и подготовката за него започва от рано. Преди деня къщата се почиства и замазва. Семейството се облича с нови дрехи, на този ден не се работи.

 В къщата, където има мъжка рожба бабата или майката колят петел, с кръвта на птицата намазват лицата на децата за здраве и прага на дома за да бягат болестите и злото. В Карнобатско, самото дете коли птицата, за което се прави курбана. Вари се курбан, който заедно с питата, намазана с мед или тестени фигурки  на петел се раздават на съседите и близки за здраве.

  Има предание, че Петльовден води началото си от времето на турското робство, когато еничарите събирали кръвния данък – взимали 8-10 годишни момчета от християнските семейства, за да  попълват еничарския корпус на султана. За да спасят чедата си от отвличане, в някои села  майките колили петел и с кръвта му бележили портите като знак, че кръвният данък вече е платен от семействата в тези  домове. „Тази легенда е доста популярна, но няма писмени свидетелства за нея“, казва ученият.

  Подобна притча има  и в библейските събития, че Богородица, за да спаси сина си от заповедта на цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички деца от мъжки пол до 1-2 години, за да бъде убит Спасителя, заколила петел, с чиято кръв белязала портата на дома си за да подминат римските войници къщата й, като дом, през който вече са минали.

  Фигурата на петела символизира мъжкото начало, плодовитостта и продължението на рода в българския фолклор. Неговото изображение се среща и по женските престилки и ризи, най-вече на девойките, които са вече готови да раждат. Затова и старите хора казвали някога за тях „Клъвнал ги е петелът, което означава, че вече могат да се задомят, защото могат да станат майки, т. е да продължава българският род“, разказа Илия Вълев.

 Петелът е и символ на новото начало, на новия ден и слънчевото начало в нашия фолклор. 

В звуковия файл чуйте интервюто с Илия Вълев от Института по етлогия и фолклористика към БАН: