Изминаха се 130 г. от рождението на самобитния народен певец и гъдулар Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика звучи не само в родното му село и Габровския край, но и в много европейски градове. Смята се, че той е един от първите изпълнители на гъдулка, записан на грамофонна плоча.
Държавният архив в Габрово съхранява всички архивни документи на Стефан Бойновски, дарени от неговата дъщеря Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., обособени в личен фонд на негово име.
Биографични данни за живота и дейността на самобитния музикант разказа за Радио Стара Загора - Венета Георгиева, гл. експерт в Държавен архив - Габрово:
"Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява. На 9-годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент. Със своята гъдулка започва да свири и пее по сватби, седенки и събори. След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.
Стефан Боновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народния талант да направи записи на 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.
По време на Втората световна война творчеството на прочутия гъдулар секва. След 9 септемви 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от музиканта. Същата година е поканен да свири в зала "България". „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичен очерк за от Цв. Костов (1976). През следващите години записва и в Радио София. Участва във филма "Трите приятелки" и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналистът Стоян Белчев го нарича „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г. Стефан Пенчев умира на 23 януари 1980 г. в родното с. Бойновци, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората".
Разговора с експерта от Държавен архив - Габрово и музика на Стефан Пенчев можете да чуете от звуковия файл.
Спектакълът „Косвени щети" по книгата на носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич „Войната не е с лице на жена" ще се играе тази вечер от 19 ч.в Казанлък на сцената на театър "Любомир Кабакчиев". Режисьор и мениджър на проекта e..
Оперният диптих от Джакомо Пучини "Джани Скики" и Самодивите" са премиерните заглавия, които ще бъдат представени в четвъртък и петък, 21 и 22 ноември от 19 часа. Тогава е официалното начало на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора...
„Фотографията е живот за спомени. Когато снимам забравям за всичко около мен. Успокоява ме. Трудно е, но все някой ден трябва да опиташ. Снимката може да е пълна с цветове и чувство за хумор“ – тези мисли за фотографското изкуство споделиха..
Ако сте родител, вероятно сте усетили динамиката на живота с деца, но ако имате три деца, най-вероятно сте много добре запознати колко голямо предизвикателство е това. Повече за семейния живот от перспективата на баща ще ни представи Александър..
Старозагорка отвори място за бизнес, изкуство и култура в столицата. С ъздателката на “le Salon” е Виктория Караабова-Стоянова. Тя е бизнес дама, предприема ч , занимава се с медии и менторски програми. Дългогодишен член и председател на..
Виктория Бешлийска гостува в Стара Загора, за да представи новия си роман "Нишка". Срещата е по покана на библиотека "Родина" и Община Стара Загора, и ще се състои в изложбена зала "Лубор Байер", на 15.11., от 17:30 ч. Писателката е добре позната на..
Покана за премиера отправят днес към старозагорските любители на историческите изследвания, написани увлекателно и на достъпен език. Книгата се нарича „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“, неин автор е Стефан..
От 21 ноември до 4 декември 2024 година Държавна опера Стара Загора ще е домакин на 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Това е първият специализиран форум за опера и балет в България. Създаден през 1967 година като..
„Прародина и религия на ранните българи. Поглед от Изток“ е новата съвместна книга на проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова. В нейните страници ще намерите нови и научно обосновани хипотези за произхода на народите, които се приемат за етнически и..
Актьорът и режисьор Валентин Танев, който бе назначен за временен директор на театъра в Димитровград в началото на октомври, няма да ръководи храма на Мелпомена. Той участва в създадените от него фондации „Икар“ и „Проф. Крикор Азарян“, което го..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net