България губи първия транш от 110 млн. евро по Фонда за справедлив преход заради забавяне на Териториалните планове за справедлив преход за Стара Загора, Перник и Кюстендил. Документът, изпратен в Брюксел, не получи одобрение заради отказа  на властите у нас да поемат ангажимент за крайна дата за затваряне на въглищните централи. Това заяви д-р Радостина Примова, старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), след разговори с Европейската комисия. Все пак има вероятност средствата да стигнат до България, ако бъдат заложени по-конкретни цели. 

В европейското законодателство се посочва, че след 2026 година субсидиите за въглищния сектор няма да бъдат законни. Най-благоприятният изход за България е да затвори въглищните централи окончателно до 2030 година, обясни експертът, като в същото време се планират инвестиции във ВЕИ мощности и модернизация на електропреносната мрежа. 

Основните предизвикателства пред въглищните региони на България са зависимостта от използването на изкопаеми горива и високата енергийна интензивност на големите предприятия. Навлизането на нисковъглеродни технологични решения и икономическата диверсификация засега се осъществяват твърде бавно. България отказва да вземе стратегическо решение да прекрати използването на големите си запаси от лигнитни въглища за производство на електроенергия, тъй като твърди, че въглищните централи са от решаващо значение за сигурността на доставките на електроенергия и независимостта на националната електроенергийна система. В цялата страна въглищната индустрия осигурява работа на над 14 000 работници пряко и на над 29 000 непряко. Това се посочва в анализ на ЦИД на Териториалните планове за справедлив енергиен преход в трите въглищни региона.

В доклада се констатира още, че българското правителство е поело ангажимент за намаляване на емисиите в енергийния сектор с 40% до 2026 г., като част от изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като са поставени конкретни цели за намаляване на емисиите на въглероден двуокис за всяка електроцентрала, работеща с лигнитни въглища. Няма яснота обаче как тези намаления на емисиите ще бъдат възможни, без да се затварят напълно централите или да се разширява и без това щедрата подкрепа за капацитета, която те получават.  Настоящата базова цел за пълно спиране на използването на въглища е 2038 г., като правителството се опитва да отмени ангажимента си за намаляване на емисиите през 2026 г.

 Най-силно засегнат е регионът на Стара Загора, където загубената добавена стойност се оценява на 425 млн. евро. Изчислено е, че за компенсиране на загубите във въглищните региони в резултат на постепенното спиране на производството са необходими инвестиции на обща стойност около 531 млн. евро. Като се включи и сумата, необходима за компенсиране на загубите на работни места, общият размер на необходимите средства за справедлив преход е 891 млн. евро. Част от тези средства, ако се влагат в производствени инвестиции, могат да бъдат предоставени под формата на заеми и други финансови инструменти. 

Едно от основните заключения на оценката е, че затварянето на най-неефективните централи ще повиши печалбата на останалите въглищни ТЕЦ-ове в системата. По ранното затваряне на електроцентралите би повишило като цяло социално-икономическото благосъстояние, като това би премахнало и съществуващите субсидии за производството на електроенергия, които се оценяват на около 1 млрд. евро годишно преди скока на цените в периода 2021 – 2022 г. 

Цялото интервю на Таня Балабанова с д-р Радостина Примова може да чуете в звуковия файл.