Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Танцовата драма "Нестинарка" събира на една сцена огнени примабалерини

6
"Нестинарка" - постановка на Старозагорската опера, 1967г.

Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.

Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.

Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.   

„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“

Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.

Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”

В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.

Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.

По материали от http://art.blog.libvar.bg/

По публикацията работи: Мила Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Плакет от кмета на Стара Загора Живко Тодоров за Хосе Кура

Кметът на Стара Загора получи юбилейния знак на операта

Държавна опера Стара Загора отбелязва 100 години от създаването си. По този повод директорът й Огнян Драганов връчи на кмета на града юбилеен знак .  "Това е една от емблемите на нашия град" - обяви Огнян Драганов. По думите му операта прави града..

публикувано на 21.03.25 в 16:24

Калиграфска среща в Сливен търси път към душевната хармония

Калиграфска акция ще се проведе тази вечер от 16:00 до 18:00 ч. в  пространството на Узуновата къща в гр. Сливен. Събитието е част от изложбата "калИГРАфия и МАЛКО ПОВЕЧЕ" на художничката и педагог Маргарита Дончева. Тя ще представи демонстрация на..

публикувано на 21.03.25 в 10:00

"Равноденствие" изложба на Албена Щеньовска и Бойко Роа

" Зазоряване, събуждане, полусън ...Пурпурният шал на слънчевото зарево се протяга пред хоризонта. Тъмните коси на Пролетта блестят в угарите, посипани с капки ледена роса. Първите цветове искрят, избутали тъмната почва. Нежните паяжини трептят в сланата на..

публикувано на 20.03.25 в 16:50

Посрещаме в Стара Загора Angel Demirev Acoustic Trio

Своя авторска музика и интерпретации на популярни балкански мелодии и музика от целия свят ще представи на 21 март роденият в Стара Загора български джаз музикант, китарист, композитор и изпълнител Ангел Демирев. Angel Demirev Acoustic Trio е..

публикувано на 20.03.25 в 14:25

Ваньо Стоилов представя „Ноти от мелодията на живота“ в Стара Загора

Журналистът Ваньо Стоилов представя новата си книга „Ноти от мелодията на живота“ тази вечер в 18,00 часа в РБ „Захарий Княжески“ в Стара Загора. "Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024..

публикувано на 19.03.25 в 09:24

Дигитални метаморфози в ХГ- Стара Загора

В Дигиталните зали, с мултимедия и интерактивни елементи, картините в Художествените галерии и експонатите в музеите "оживяват". Градската художествена галерия в Стара Загора обособи пространството на камерната си зала и го адаптира за представяне на..

публикувано на 18.03.25 в 11:42

Кукленият театър в Стара Загора се включва в „Седмица на кукленото изкуство“

Асоциацията на куклените театри в България (АКТ-УНИМА) отбелязва Световния ден на кукления театър с мащабна програма в цялата страна. В периода 21-27 март ще се проведе първата по рода си „Седмица на кукленото изкуство“ в 13 български града с..

публикувано на 17.03.25 в 11:27

За музиката няма възраст

Музикалното училище в Стара Загора е единственото с подготвителен клас по музикални инструменти.  Децата могат да бъдат приети преди първи клас и да се обучават в подготвителната група на учебното заведение. Изпитът за проверяване на способностите им за..

публикувано на 16.03.25 в 17:05

Млад автор показва уникален личен стил в Нова Загора

Пламен Овчаров е на 26 години . Завършил е средното си образование в Национално училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в родния му град Русе. Продължил висшето си образование във ВТУ във Факултета по изобразително изкуство, специалност..

публикувано на 14.03.25 в 13:07

Стара Загора ще гони злите сили с Фестивал на маскарадните игри

В съботния ден (15.03.) предстои 24-то издание на Фестивал на маскарадните игри в Стара Загора. Старозагорските улици отново ще станат сцена на танци и игри, пъстра феерия от костюми, огромни хлопки и маскирани персонажи, които ще гонят..

публикувано на 13.03.25 в 18:06