Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.
Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.
Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.
„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“
Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.
Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”
В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.
Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.
По материали от http://art.blog.libvar.bg/
Държавна опера Стара Загора отбелязва 100 години от създаването си. По този повод директорът й Огнян Драганов връчи на кмета на града юбилеен знак . "Това е една от емблемите на нашия град" - обяви Огнян Драганов. По думите му операта прави града..
Калиграфска акция ще се проведе тази вечер от 16:00 до 18:00 ч. в пространството на Узуновата къща в гр. Сливен. Събитието е част от изложбата "калИГРАфия и МАЛКО ПОВЕЧЕ" на художничката и педагог Маргарита Дончева. Тя ще представи демонстрация на..
" Зазоряване, събуждане, полусън ...Пурпурният шал на слънчевото зарево се протяга пред хоризонта. Тъмните коси на Пролетта блестят в угарите, посипани с капки ледена роса. Първите цветове искрят, избутали тъмната почва. Нежните паяжини трептят в сланата на..
Своя авторска музика и интерпретации на популярни балкански мелодии и музика от целия свят ще представи на 21 март роденият в Стара Загора български джаз музикант, китарист, композитор и изпълнител Ангел Демирев. Angel Demirev Acoustic Trio е..
Журналистът Ваньо Стоилов представя новата си книга „Ноти от мелодията на живота“ тази вечер в 18,00 часа в РБ „Захарий Княжески“ в Стара Загора. "Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024..
В Дигиталните зали, с мултимедия и интерактивни елементи, картините в Художествените галерии и експонатите в музеите "оживяват". Градската художествена галерия в Стара Загора обособи пространството на камерната си зала и го адаптира за представяне на..
Асоциацията на куклените театри в България (АКТ-УНИМА) отбелязва Световния ден на кукления театър с мащабна програма в цялата страна. В периода 21-27 март ще се проведе първата по рода си „Седмица на кукленото изкуство“ в 13 български града с..
Музикалното училище в Стара Загора е единственото с подготвителен клас по музикални инструменти. Децата могат да бъдат приети преди първи клас и да се обучават в подготвителната група на учебното заведение. Изпитът за проверяване на способностите им за..
Пламен Овчаров е на 26 години . Завършил е средното си образование в Национално училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в родния му град Русе. Продължил висшето си образование във ВТУ във Факултета по изобразително изкуство, специалност..
В съботния ден (15.03.) предстои 24-то издание на Фестивал на маскарадните игри в Стара Загора. Старозагорските улици отново ще станат сцена на танци и игри, пъстра феерия от костюми, огромни хлопки и маскирани персонажи, които ще гонят..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net