Научна конференция под надслов „Будителският деветнайсти век на българите“ по повод двестагодишнината от рождението на Добри Чинтулов ще се състои на 21 и 22 октомври в Сливен. Това съобщиха от Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“- Сливен, заедно с Община Сливен, Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов“, читалище „Зора“ и Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“.
Научен ръководител е проф. д-р ист.н. Иван Русев. Поканени са историци, културолози, филолози от БАН, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", "Икономически университет - Варна, Регионален исторически музей - Силистра, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", Исторически музей - Исперих, Регионален исторически музей - Перник, Исторически музей - Бяла черква, Исторически музей - Котел, Музей "Борис Христов" и Trident Technical College, USA. Научните доклади, освен дейността и живота на Чинтулов, проследяват и различни тенденции и личности от деветнайсти век. Предвижда се и издаване на сборник с доклади от научния форум.
Поетът Добри Чинтулов е роден в град Сливен през септември 1822 година, като точната дата е неизвестна, поради това че има доста оскъдни данни за детските му години. Той учи в гръцко училище, като всички българчета по това време, но слуша много разкази на сливналии, които са се завърнали от Русия, и мечтае и той да продължи своя път и да учи там. Благодарение на спомоществователи завършва образованието си в Русия, където се запознава с руската литература и класици, и започва да пише стихотворения. През 1850 година се завръща в Сливен и става учител. Децата започват да учат непознати дотогава предмети, като руски, география, френски. Превежда руски учебници по реторика, неговите учебници имат компилативен характер, избира най-добрите неща, които да представи на своите ученици по най-достъпен начин. Това, че преподава на български език в училището, не се харесва на чорбаджиите-гъркомани и Чинтулов е принуден да учителства в Ямбол, където остава за известно време.
Чинтулов се завръща в Сливен, като освен учителската дейност, участва активно в обществения живот. Участва в дружеството „Майчина длъжност“, в ръководството на читалище „Зора“, през 1871 година е излъчен за представител на Първия църковен събор за самостоятелна българска църква. Паметно остава словото му при посрещането на руските освободителни войски през 1878 година в града.
Отива си от този свят сляп, болен и сам, след загубата на съпругата и сина си.
Остават песните, които всеки българин може да запее – „ Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“.
Въпреки че е емблематична личност за Сливен и Възраждането, че от градския часовник всеки ден в 12 часа звучи „Стани, стани, юнак балкански“, едва преди няколко години върху почетния знак на общината бе възстановен истинският образ на Чинтулов. Повече от двайсет години на почетния знак, на плакати, транспаранти, и дори на емблемата на елитната Природо-математическа гимназия в Сливен бе образът на казанлъшкия учител Филип Велев. Само три са снимките на поета, съхранявани в сливенския музей.
В днешната "история под Липите" ще ви върнем по първите стъпки на фотографията в Стара Загора. Един от най-известните фотографи на Стара Загора от първата половина на миналия век - Стоян Михайлов, е роден в село Медникарово, тогава Харманлийска..
Една наскоро отпечатана книга – " Стефан Киров. Мемоари", подготвена от доцент доктор Мая Ангелова, повдига завесата за живота и бита на старозагорци в годините преди Освобождението, опожаряването на града и след Руско-турската Освободителна война...
Виниловите плочи са носител на звук без конкуренция в продължение на много години. Производството им започва да се развива от началото на 20 век. Първите са направени от глина и крехък материал шеллак и са събирали само няколко минути запис...
Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net