Завърналите се старозагорци, спасили се от големия погром над Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война през 1877-78 г.  през тежката зима на следващата година, започват да градят града си от пепелищата "камък върху камък". "Хората се приютяват по две три семейства след като възстановяват по-запазените от пожарищата къщи, за да прекарат зимата и да продължат живота си в родното място, въпреки, че нямат хляб, нощви, посуда и вещи. Оцеляват през гладната и тежка зима благодарение на руските военни сухари и помощите, които им праща българското население от останалите краища на България. Въпреки всичко старозагорци  мислят за планирането и възстановяването на града си",  разказва Райна Антонова, уредничка в отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора.

  Тогавашният управител на Пазарджик  - старозагорецът Георги Бенев, успява да убеди  чешкия специалист Любор Байер, който  работи по строежа на южната железница и помага  по планирането на града, да се заеме с планировката и строителството и на родния му град. Байер неохотно се съгласява, защото трябва да започне изцяло ново планиране и строителство. Младите старозагорци  Атанас Илиев и Димитър Наумов от своя страна убеждават жителите на Акарджа да се откажат от терените си и да започне нова европейска планировка за да започне изграждането на един нов, съвременен европейски град за онова време - град с прави улици.

  "Началото е поставено с полагането на символичния основополагащ камък на възкръсналия град в парка "Александър Богориди" на 5.10.1879 г. Макар да са необходими десетилетия за да се възстанови и да стане модерен градът, още на следващата година започва да се строи сградата на общината в центъра на града за да се приютят в държавните институции на града. Малко след това, наред с грижата за изхранването, жилищното устройване и местното управление, започва строежа на девическото и на мъжкото класно училище. Големи и модерни за времето си сгради.

   Още с връщането оцелелите вдовици и вдовци правят и първите сватби в оцелялата Ески джамия, която доста време играе ролята на църква, в която се изпълняват християнските ритуали.  В спомените на старозагорци от онова време пише, че "Окъсани, дрипави, с пробити обувки - хората застават пред свещениците с едничката цел - да се венчаят пред бога за да продължат живота във възраждащия се град. За  да се погрижат за стотиците сираци, да продължат родовете си и да продължи градът да се развива", продължава разказа Райна Антонова.

   В края на 19 и началото на 20-ти в. се появяват и първите по-солидни и красиви обществени сгради и къщи на два етажа, хотел "Тракия" и хотел "Батенберг"  в центъра. През 1912 г. се появява и солидната и представителна сграда на Дружество "Театър" - сградата на театъра. Малко градове по това време могат да се похвалят в началото на 20-ти в. със специална сграда,строена за музей, до него в центъра е и библиотеката... Появяват се и други емблематични сгради  за Стара Загора- на градските хали, на пощата с часовника, сградите на Популярната  и на Българската земеделска банка...Църквите вече са възстановени, единствено църквата "Св. Николай" е била изместена по-на запад за да бъде направена по-голяма.

  Творящите в града млади архитекти, завършили в Европа през 20-те и 30-те години налагат интересен т.нар. немски архитектурен стил "модерн" и сецесион. Доста сгради от този период са запазени и до днес. 

   Така е планиран градът от Любор Байер, че паркът "Александър Богороди", днешният "Пети октомври" е планиран за централен градски парк, а площадът зад театъра е бил централният площад "Независимост".

  Още с първите години на възстановяването на изгорелия град старозагорци започват да садят дървета,  с цел да се пречиства въздухът, защото улиците са прашни. Първият, който започва с грижа и мисъл за бъдещето да залесява града е дядо Митрополит Методи Кусев. Той донася кипарисите и започва залесяването на Амак баир. На картички от 20-те години градът е представян като "градът на кипарисите". След циклона през 1928 г., когато голяма част от кипарисите са повалени, започва усиленото засаждане на липи, които по-късно се превръщат в символ на града. Според градската легенда, един от заместник-кметовете на града е имал пчели и затова започнал да засажда липи, за да има паша за пчелите..

   Но от тогава Стара Загора започва да се нарича "град на правите улици, липите", а сетне " ...и на художниците и на хилядолетна история", завършва интересната разходка из "живота на възстановената Стара Загора"  с усмивка Рана Антонова..

  Ако искате да узнаете, как са именували старозагорци улиците на възобновения си град "за вечни времена", чуйте в звуковия файл  разказът за живота на възстановената Стара Загора на Райна Антонова, уредничка в Регионалния исторически музей.