Завърналите се старозагорци, спасили се от големия погром над Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война през 1877-78 г. през тежката зима на следващата година, започват да градят града си от пепелищата "камък върху камък". "Хората се приютяват по две три семейства след като възстановяват по-запазените от пожарищата къщи, за да прекарат зимата и да продължат живота си в родното място, въпреки, че нямат хляб, нощви, посуда и вещи. Оцеляват през гладната и тежка зима благодарение на руските военни сухари и помощите, които им праща българското население от останалите краища на България. Въпреки всичко старозагорци мислят за планирането и възстановяването на града си", разказва Райна Антонова, уредничка в отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Тогавашният управител на Пазарджик - старозагорецът Георги Бенев, успява да убеди чешкия специалист Любор Байер, който работи по строежа на южната железница и помага по планирането на града, да се заеме с планировката и строителството и на родния му град. Байер неохотно се съгласява, защото трябва да започне изцяло ново планиране и строителство. Младите старозагорци Атанас Илиев и Димитър Наумов от своя страна убеждават жителите на Акарджа да се откажат от терените си и да започне нова европейска планировка за да започне изграждането на един нов, съвременен европейски град за онова време - град с прави улици.
"Началото е поставено с полагането на символичния основополагащ камък на възкръсналия град в парка "Александър Богориди" на 5.10.1879 г. Макар да са необходими десетилетия за да се възстанови и да стане модерен градът, още на следващата година започва да се строи сградата на общината в центъра на града за да се приютят в държавните институции на града. Малко след това, наред с грижата за изхранването, жилищното устройване и местното управление, започва строежа на девическото и на мъжкото класно училище. Големи и модерни за времето си сгради.
Още с връщането оцелелите вдовици и вдовци правят и първите сватби в оцелялата Ески джамия, която доста време играе ролята на църква, в която се изпълняват християнските ритуали. В спомените на старозагорци от онова време пише, че "Окъсани, дрипави, с пробити обувки - хората застават пред свещениците с едничката цел - да се венчаят пред бога за да продължат живота във възраждащия се град. За да се погрижат за стотиците сираци, да продължат родовете си и да продължи градът да се развива", продължава разказа Райна Антонова.
В края на 19 и началото на 20-ти в. се появяват и първите по-солидни и красиви обществени сгради и къщи на два етажа, хотел "Тракия" и хотел "Батенберг" в центъра. През 1912 г. се появява и солидната и представителна сграда на Дружество "Театър" - сградата на театъра. Малко градове по това време могат да се похвалят в началото на 20-ти в. със специална сграда,строена за музей, до него в центъра е и библиотеката... Появяват се и други емблематични сгради за Стара Загора- на градските хали, на пощата с часовника, сградите на Популярната и на Българската земеделска банка...Църквите вече са възстановени, единствено църквата "Св. Николай" е била изместена по-на запад за да бъде направена по-голяма.
Творящите в града млади архитекти, завършили в Европа през 20-те и 30-те години налагат интересен т.нар. немски архитектурен стил "модерн" и сецесион. Доста сгради от този период са запазени и до днес.
Така е планиран градът от Любор Байер, че паркът "Александър Богороди", днешният "Пети октомври" е планиран за централен градски парк, а площадът зад театъра е бил централният площад "Независимост".
Още с първите години на възстановяването на изгорелия град старозагорци започват да садят дървета, с цел да се пречиства въздухът, защото улиците са прашни. Първият, който започва с грижа и мисъл за бъдещето да залесява града е дядо Митрополит Методи Кусев. Той донася кипарисите и започва залесяването на Амак баир. На картички от 20-те години градът е представян като "градът на кипарисите". След циклона през 1928 г., когато голяма част от кипарисите са повалени, започва усиленото засаждане на липи, които по-късно се превръщат в символ на града. Според градската легенда, един от заместник-кметовете на града е имал пчели и затова започнал да засажда липи, за да има паша за пчелите..
Но от тогава Стара Загора започва да се нарича "град на правите улици, липите", а сетне " ...и на художниците и на хилядолетна история", завършва интересната разходка из "живота на възстановената Стара Загора" с усмивка Рана Антонова..
Ако искате да узнаете, как са именували старозагорци улиците на възобновения си град "за вечни времена", чуйте в звуковия файл разказът за живота на възстановената Стара Загора на Райна Антонова, уредничка в Регионалния исторически музей.
В Международния ден на театъра Райна Антонова от Регионалния исторически музей разгърна страниците на културната история на Стара Загора за да ни върне в 1883 година, когато Ученолюбивото дружество организира първото театрално представление в града..
Третокласници от Пето основно училище "Митьо Станев" в Стара Загора се запознаха с духовите инструменти и тяхната история. Инициативата е на Общинския духов оркестър и се провежда за втори път пред началните класове, като целта е да се представи..
"Светът е нашата песен!" е нов музикален проект по идея на Александър Симеонов от група „Strykers“. Стилът е мелодичен хард рок, който ни напомня да сме отговорни към природата. Музикантите от група „Strykers“ винаги са се водили от идеята за..
Фондация „Проект Бузлуджа“ обяви кампания „Неписани истории за Бузлуджа“. Кампанията ще събира личните истории на строители, мнения и позиции на посетители по времето на изграждането, съществуването и след разграбването на „Дом-паметника на БКП на вр...
Ако пътувате през община Нова Загора и минете през с. Млекарево, ще се възхитите на красивата църква „Св. арх. Михаил“. На вратата на църковния двор ще минете през паметна плоча с имената на Еленка Кунева Коева / 1935-2023 г/ смирена и добра жена от..
Пролетта е тук! Слънцето грее по-силно, а дните стават по-цветни. И си пожелаваме пролетта да донесе радост и нови начала. Пролетта е сезонът на преобразяване. След месеци на тишина, застой и вътрешно съзерцание, природата се пробужда, а заедно с нея..
На 21 март село Въгларово ще бъде домакин на Фестивалът на мекиците! Събитието, се провежда за четвърти път и има за цел да обедини хората чрез традиционния вкус на пухкавите, златисти мекици. Всичко започва през 2019 г., когато в местното..
19-годишният абитуриент от Профилираната природоматематическа гимназия „Гео Милев“ и доскорошен Млад омбудсман на Стара Загора Валентин Глушков е един от четиримата млади българи, излъчени след сериозна селекция за делегати в рамките на 11-тия цикъл..
Популацията на врабчетата намалява в световен мащаб . Зелените площи бързо и сигурно се превръщат в джунгли от бетон. Биологичното разнообразие се променя и редуцира броя на видовете с по-нисък природозащитен статус. От 2010 година по инициатива на..
В поредна пролетна акция на Атон се включва като поклонник журналистът Чавдар Златев. Светата общност на Атон обяви нови и по-строги мерки за посетителите- поклонници. По думите на Чавдар Златев, който е на мястото за 12 път, за първи път вижда..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net