Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Артистите живеят за аплодисментите на публиката, тя е най-големият им партньор

4
Ивалин Димитров
Снимка: Емил Енчев

В последната неделя от календара на месеца, в който изпратихме Пролетта и приветствахме Лятото, специален гост на предаването "Моята неделя" беше Ивалин Димитров. Трикратният носител на наградата "Стара Загора", който през настоящата седмица беше удостоен и с високото отличие Почетен знак на областния управител на Стара Загора, пристигна рано и видимо развълнуван. Едва ли е по силите на някого, в рамките на едно радиопредаване, да вмести половин век творческо дълголетие на сцената и седем десетилетия емоционален багаж в житейската раница, но с уговорката, че ще тръгнем от коловозите на детството, като спираме на по-важните гари, започнахме разговор.

Навън измитата от небесните сълзи синева бързо се покри със сивите къдри на облаците, крясъкът на гларуси заглуши плахата песен на пойните птици, а в студиото актьорът-режисьор Ивалин Димитров редеше с блага усмивка спомените за родното си място. Оказа се, че то не е град, нито село, а ...гара. Железопътна гара Хитрино, Шуменско. "Това малко селище много се гордееше, че е гара. Беше конгломерат от хора, от цяла България. Едните избягали от румънско, другите от гръцко, а трети от своите. Моите родители и те се озовали в това селище, което беше като градче, с поща, спестовна каса, големи складове,  училище на три етажа, с голям пансион. Там, в едно от първите читалища изградени в страната, през 60-те години съм гледал Ансамбъл "Пирин", гастролите на Шуменския театър, три пъти в седмицата имаше кино, с детски филми", разказа събеседникът, който преди всички останали деца е имал възможността да гледа черно-белите ленти, защото киномашината била отговорност на вуйчо му. "Оживено място, като театрален декор." 

Животът в Шумен сменил Гара Хитрино. Докато учел в прогимназията ученолюбивият Ивалин играел страстно футбол. Тъкмо да премине при младежите на "Волов" и Съдбата го изпратила в драм кръжока на училището. След всяка изиграна пиеса, публиката одобрително отсичала:  "Това момче е родено за артист! Има талант!"  Подобни думи Ивалин Димитров е запомнил и от първото си представление, когато, като дете в детската градина, е трябвало да изиграе убедително ролята на Мързеливия Иванчо. "Спомням си, че публиката беше в салона, а аз плачех, ли плачех, такава ми беше ролята. Завесата падна, но някой  каза, че съм "голям артист."

Димитров разказа още как, през 1970 -а, заедно с приятелка, дъщеря на актьор от Шуменския театър, кандидатства във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Приемат ги в актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. "И оттогава все това!", А в заключеното мълчание прозират спомените за стотици роли, разпределения, спектакли, срещи с публиката, гастроли, тревоги, афиши, аплодисменти, хиляди прочетени страници с чужди думи, които трябва да изричаш, като свои...

Едно недоразумение е в основата вместо в Драматичен театър - Пловдив Ивалин Димитров да остане в този на Стара Загора. "Дойдох временно, по покана на Димитър Стоянов, за шест месеца, а останах 42 години, в Драматичен театър "Гео Милев". Първата постановка беше "Имат думата аристократите" на Николай Пагодин." Пиесата има добър прием. Представленията се играят при пълна зала. Гастролират в столицата. Публиката в Сатиричния театър е на крака. Няколко месеца по-късно, редовната класация в списание "Театър", определя Ивалин Димитров, в ролята на Костя Капитан, от "Имат думата аристократите", сред десетте най-добри актьорски превъплъщения.

"Артистите живеят за аплодисментите на публиката, тя е най-големият им партньор. Има една тенденция на новото време, да се хвалим сами, но когато зрителите влязат в салона и потърсят голямата реклама, а не намират и прашинка от нея, това се превръща в антиреклама, разсъждава актьорът, който често пъти е заставал на режисьорското място. Старозагорската публика не може да забрави брилянтните му изпълнения като Големанов, Оргон, Сорин, Бай Ганьо, Топузов, Златил, Йордан Герака, режисьорските му постановки на "Тартюф" от Жан-Батист Молиер, "Опак свят" и "Скакалци" от Ст. Л. Костов, "Опечалена фамилия" от Бранислав Нушич, "Без докачение, моля" по разкази на Чудомир, "Заарска завера" от Елена Димитрова,  "Кълбовидна мълния" от Иван Радоев, "Трагедия от грешки" по "Крал Лир" на Уилям Шекспир.
В последните минути на разговора перифразирам заглавието на пиесата на Георги Марков "Да се провреш под дъгата". Тя е последната му режисьорска работа, поставена на сцената на Драматичен театър "Гео Милев". Вместо отговор актьорът  припомни думите на Йордан Радичков, казани при получаването на Почетния знак: "Цял живот копаем с пръсти кладенеца на живота, за да открием накрая, на сухото му дъно една сълза."
Цялото интервю с Ивалин Димитров от предаването "Моята неделя" може да чуете в прикачения звуков файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Победителката от конкурса "Славейче" направи своя първи професионален запис в Радио Стара Загора

Победителката от последното издание на конкурса за млади изпълнители на български народни песни "Славейче", Фаня Михайлова, направи първия си професионален запис в студиото на Радио Стара Загора. Шестнайсет годишната певица спечели тази възможност, като..

публикувано на 17.01.25 в 15:15

Проф. Цочо Бояджиев ще представи изложба и книга в Музея на фотографията в Казанлък

На 16 януари в 17:30 часа в Музея на фотографията в Казанлък откриват изложбата „Фотографът Цочо Бояджиев“. Тя включва 24 въздействащи черно-бели творби. Фотографиите разкриват уникалния поглед на професора към живота и света. Те могат да бъдат..

публикувано на 16.01.25 в 09:00

Гео Милев - 130 години неспокойна душа

Безспорно за Стара Загора един от най-разпознаваемите и значими фигури е творецът Гео Милев. Поетът, който изчезва в средата на 20-те години заради критиките си към потушаването на Септемврийското въстание и откриват останките му едва през 50-те в..

публикувано на 15.01.25 в 14:04

Дигиталният алхимик Франс ван ден Дунген представя творби в Нова Загора

Днес, в Художествена галерия "Руси Карабиберов", се открива изложбата "Човешки истории" на нидерландския художник  Франс ван ден Дунген.  Първата за годината експозиция представя 17 творби на новатор, наричан от мнозина дигитален..

публикувано на 15.01.25 в 09:30

Библиотека "Сава Доброплодни" в Сливен обяви 14-ти конкурс за театрални кукли за деца

Четиринадесети Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои обяви Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен. Конкурсът е в рамките на 27-я Национален фестивал на детската книга – Сливен, който ще се..

публикувано на 14.01.25 в 17:10

Ямболските кукери с Голямата награда от маскарадните игри в Симитли

Едва завърнала се като победител от Симитли, кукерската група от Ямбол с ръководител Елиян Кисьов се готви за следващите си участия в кукерските фестивали. Ямболската кукерска група спечели Голямата награда – за участие и цялостен принос в 21-ото..

публикувано на 14.01.25 в 13:56
Доц. д-р Николай Вуков, ръководител на секция

Доц. Николай Вуков представя монография за народното творчество в българския печат преди Освобождението

„Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в.“   е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници..

публикувано на 13.01.25 в 22:28

В Деня на българското кино си спомняме за първия български игрален филм

В Деня на българското кино – 13-ти януари да си спомним за режисьора, сценариста и на главния изпълнител в първия български игрален филм „Българан е галант“ – Васил Гендов.   Роденият в артистична фамилия в Сливен на 24.11.1891 г. Васил..

публикувано на 13.01.25 в 16:09

Отбелязваме 162 г. от рождението на Щастливеца

На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда  Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота..

публикувано на 13.01.25 в 07:30

Йорданка Христова: Пиша трета част от "Изповед" и ще се радвам да я представя в любимия град Стара Загора

Обещания не си давам, просто действам. Опитвам да бъда такава, каквато съм, да изпълнявам това, което съм казала и да разведрявам живота на хората с моето присъствие, с моята музика, с моите песни, защото това ми е професията. Това каза за..

публикувано на 10.01.25 в 16:19