Идеята за хартиена лепенка като знак за заплатена услуга е предложена през 1834 година от британеца Джеймс Чалмърс. Парламентът на Великобритания законодателно приема новата концепция през 1839 година. Година по-късно, през 1840 са отпечатани първите в историята пощенски марки – „Черното пени", на които е изобразена кралица Виктория.

По-късно Световният пощенски съюз въвежда правилото, задължаващо на марките да се указва страната издател с латински букви, но Великобритания, като първата в историята страна използваща марки, е била освободена от спазването на това правило.

В България пощенски марки започват да се използват след Освобождението. Датата, която се приема за рождена на родната пощенска марка е 1 май 1879 година. Тогава са пуснати в обращение първите пощенски марки. Тяхната номинална стойност е 5 сантима, тъй като не е съществувала българска парична единица. Първите екземпляри са поръчани от руския княз Владимир Александрович Черкаски, който по това време е управлявал гражданските дела в България. "Сантимите изобразявали изправен лъв с корона, като символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение", поясни в предаването "Моята неделя" колекционерът Константин Пенков, председател на Софийското филателно дружество "Петко Караиванов".

За "Обърнатата конница", най-популярният куриоз в българското маркоиздаване, Пенков разказа: "Бих се пошегувал, че е имало камъни на пътя и конницата се е обърнала, но това в кръга на шегата. "Обърнатата конница" е една серия от марки, пуснати в употреба 1911 година. Лично за мен е една от най-красивите. В цветово отношение надминава всички други. В нея марката от 50 стотинки представя цар Фердинанд I и синовете му княз Борис и принц Кирил в кавалерия, която отива на бойното поле. При отпечатването на двата цвята, първо се печата рамката, а после центъра, по някакво невнимание английският печатар е обърнал листа на 180 градуса. Това остава незабелязано. Едва в края на Първата световна война търговци откриват екземпляр от сгрешената марка, отпечатана в Англия. Твърди се, че това се е случило на Велики Четвъртък, след което започва масово преравяне на всички количества от тази марка. Днес са известни около 30 такива марки, като всичките са клеймовани. Може би има и по-редки български марки, но тя е добила популярност, тъй като е атрактивна на външен вид", уточни известният колекционер.

За слушателите на неделното предаване Константин Пенков разказа още, че от негов учител във филателията е научил историята на един човек, който през 1928-1929 година е работил в Мукавената фабрика в Княжево. "По това време във фабриката са минавали много архивни документи. Той е съпругата му събирали всички пощенски марки, преди да ги погълне търбуха на машината и ги смели на прах. Марките са били толкова много, че работникът се принуждава да наеме четири души, да ги измиват във вода. Събраните марки складира в няколко сандъка и след като научава историята за "Обърнатата конница" преравя всичко, и намира два броя. По-късно с тях изучава двете си деца."

От май 1879 до юни 1999 година са валидирани 4406 обикновени пощенски марки на България! От началото на 2022 година до края на месец април, според Константин Пенков, не е валидирана нито една.

И още нещо любопитно:

Както при картините и произведенията на изкуството, и марките имат своите фалшификатори. Един от най-известните е Джовани Сперати. Роденият през 1884 година в Пистоя, Италия Сперати от дете проявява интерес към печатарската техника и  фотографията. Негови роднини са притежавали фабрика за хартия и пощенски картички. Така още в детските си години Сперати получава солидни познания за фотографските процеси, технологията за печатане и използването на бои, и химикали. Те са в основата на успешната му кариера, като фалшификатор на марки.

В недалечно минало познавахме марките за бърза, служебна, телеграфна, колетна, обикновена поща, марките за доплащане и пощенско-благотворителни марки. Днес имаме възможност да си направим персонална марка. Сами да изберем дизайна й, дори може да направим марка с наша снимка, с любима фотография или рисунка. Възможностите са неограничени, но за разлика от недалечното минало, днес децата все по-рядко колекционират марки и се интересуват от филателия...

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл: