Православната църква почита Свети великомъченик Теодор Тирон. Празникът се отбелязва винаги в първата събота на великденските пости. Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тодорица. 

Характерната за този ден обредност, която предците ни изпълнявали, за да са здрави и плодовити конете - ще пресъздадат днес в архитектурно-историческия резерват „Боженци“ край Габрово.

Балканджиите почитали празника и изпълнявали обичаи за здраве и плодовитост на конете, които осигурявали поминъка им.

На този ден стопанинът ставал рано, сресвал коня, сплитал гривата и опашката му и ги украсявал с червени конци и пискюли, и чеснови скилидки против уроки. Жените месели обреден хляб, украсен с тестена подкова.

В Габровско на Тодоровден се спазва отдавнашна традиция -близки и роднини носят краваи в дома на младите булки, които са се омъжили през изминалата година. Едва след този ден по-възрастните от рода и семейството започват да ги наричат „невести“.

Свети великомъченик Теодор Тирон означава млад войник, млад войн от Мала Азия, загинал мъченически за вярата си в Христа в началото на 4-ти век. Почитането на християнския светец – Тодор, е засвидетелствано от българите още в Ранното Средновековие и обединява култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Днес една малка частица от мощите на Свети Теодор Тирон се намират в църквата „Св. Йоан Рилски“ при Софийската духовна семинария. Правешкият манастир „Св. Теодор Тирон“ също пази частица от светите му мощи. 

Според фолклорните ни традиции, предците ни са вярвали, че Свети Теодор отивал със своя кон при Господ, за да измоли добра реколта за стопаните. Характерни за празника са надбягванията с коне, известни като кушии, които се провеждат в цялата страна.